Педагогическият състав в българското образование е силно застарял. Тревожната статистика изнесе писмено просветният министър Красимир Вълчев в отговор на депутатско запитване.

Въпреки стряскащите цифри той отхвърли твърдението на синдикатите за задаваща се национална криза, предизвикана от липсата на квалифицирани кадри, склонни да работят като учители.

Според информацията на МОН на възраст между 55 и 65 години са 44.15% от педагогическите специалисти у нас, съобщи БГНЕС. От тях педагозите над 50-годишна възраст са 39 468, а 3327 от учителите са над 61 години.

Общият брой на педагогическите кадри в системата на предучилищното и училищното образование е 89 399, а от тях едва 5530 са до 30-годишна възраст, тъй като след дипломирането си нищожна част от младежите решават да се посветят на професията, за която са учили четири години. 

През 2017 г. пенсионна възраст навършват 1823-ма от българските педагози, но не всички ще бъдат пенсионирани заради разликата в осигурителния стаж. Учителите през 2017 г. придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 58 години от жените и 61 години от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. 

За да подобри възрастовата структура на педагогическия състав, миналата година МОН предприе масово пенсиониране на училищни директори, навършили пенсионна възраст. Тогава предизвестия получиха 155 школски началници, 40 от тях от столицата. Изпращането им в заслужен отдих обаче беше съпроводено със съмнения, че се прави чистка.

За една година броят на квалифицираните кадри в сферата на образованието е намалял с 436 души, сочи още писменият отговор на министър Красимир Вълчев.

Водещите причини за отлива от професията са закриването на ученически паралелки покрай обезлюдяването на малките населени места и демографската криза в страната, както и бягството на учителите от професията заради ниското заплащане в сектора и нарастващата агресия от страна на учениците срещу тях.

Според статистиката в частния сектор, където заплатите са по-високи, са ангажирани едва 1.5% от българските учители и педагогически специалисти.

Увеличението на учителските заплати с 15% от 1 септември 2017 г. е една от седемте мерки, предложени от МОН за привличане и задържане на мотивирани педагогически специалисти, напомня Вълчев. Правителството обеща, че до края на мандата му възнаграждението на учителите ще бъде удвоено.

Останалите мерки включват: гарантиране на социални стимули, въвеждане на държавен образователен стандарт, допълнителни квалификации, недопускане на насилие върху педагогическия персонал, въвеждане на специални мерки за привличане на млади педагогически специалисти още във висшите училища.