Цял живот се блъсках за 200 лв. пенсия! Надали има българин, който да не е чувал подобно оплакване от свои възрастни познати. За съжаление високата безработица и разрастването на сивата икономика през последните години ще дава още много поводи за подобно недоволство и в бъдеще.

Причината е, че един от основните параметри във формулата, по която се изчисляват пенсиите, е съотношението между официалната заплата на кандидат-пенсионера и средния осигурителен доход за страната през периода от 1 януари 1997 г. до датата на пенсионирането.

А при все по-масовото плащане на осигурителни вноски върху минимални суми или на 4-часов работен ден, това съотношение няма как да е в полза на хората.

Прилична сума = 224 лева осигуровки

За да получава прилична пенсия от около 500 лв., през целия си трудов стаж човек трябва да се осигурява върху 2 пъти по-голяма заплата от средния осигурителен доход за съответния период. Това показва справка на Националния осигурителен институт (НОИ). Към сегашния момент това означава, че трябва да се плащат вноски върху 1260 лв., или по около 224 лв. всеки месец, които се поделят между работодателя и служителя.

За над 90% от възрастните обаче 500 лв. пенсия - огромна за родните стандарти, е мираж, въпреки че според последното изследване на КНСБ в България на човек му трябват най-малко 565 лв. на месец, за да живее нормално. Статистиката на НОИ обаче показва, че с редки изключения за българските пенсионери реалността е съвсем друга.

Малцина вземат над 500 лeва

От около 2,2 милиона, получаващи пари за старост, едва 145 543 души, или 6,6%, вземат между 500 и 700 лв., колкото е максималната пенсия в момента. Средно възрастните получават по 270 лв. Най-високи пенсии вземат хората в София и Перник (средно по около 320 лв.), а най-ниски - в Разград и Кърджали (около 220 лв.).

За много хора проблемът идва от това, че през последните двайсетина година са взимали малки заплати. Други са работили в сивата икономика и шефовете им са ги осигурявали върху по-малки от реалните възнаграждения.

Подобно хитруване временно увеличава нетния доход, но в бъдеще играе лоша шега, защото намалява един от основните компоненти при изчисляването на пенсията - индивидуалния коефициент. Това са двете основни причини, заради които размерът на новите пенсии е нисък, въпреки че немалко от получателите им имат дълъг трудов стаж и са вземали добри заплати преди промените през 1989 г.

Тънки сметки

Индивидуалният коефициент е съотношението между средния доход на кандидат-пенсионера и средния осигурителен доход на всички заети.

За работата си до края на 1996 г. човек може да избере най-благоприятните три последователни години от последните 15 години стаж. От 1997 г. нататък обаче коефициентът се изчислява от всички години до пенсионирането.

Логиката е, че при определянето на пенсията трябва да се има предвид целия осигурителен принос, а не само 3 най-добри години. Според експертите така заетите ще имат стимул да се осигуряват през целия си трудов живот върху реалните си доходи.

Друга причина за намаляването на индивидуалния коефициент е, че с всяка следваща година той се пресмята върху по-дълъг осигурителен стаж. Така в него влизат и по-добри, и по-неблагоприятни периоди.

Колко тежи стажът

Най-голямо значение за размера на новите пенсии има средният осигурителен доход за страната през 12-те месеца преди пенсионирането. Данните на НОИ показват, че той постоянно се увеличава. Това вдига и размера на новите пенсии. Планираното удължаване на стажа с общо 3 години до 2020 г. също ще окаже положително влияние. Освен това от 2017 г. нататък всяка година труд ще се умножава с по-голям коефициент - по 1,2 вместо по 1,1.

В по-далечно бъдеще се очаква доходите на възрастните да се увеличат, след като започнат да получават пенсии и от частните фондове. И тук обаче сумата ще зависи от направените вноски, продължителността и редовността на осигуряването, както и от умелото инвестиране на средствата.

През миналата седмица от пенсионните компании дойдоха добри новини. През 2012 г. всички фондове са постигнали доходност, която надхвърля инфлацията. При най-масовите универсални схеми, в които за втора пенсия задължително се осигуряват родените след 1959 г., инвестирането на вноските на работещите е донесло 7,47% лихва. Подобни са и резултатите на професионалните и доброволните фондове.