Справка на НОИ за средния осигурителен доход по икономически дейности за първите пет месеца на годината, на базата на която се договарят новите минимални осигурителни прагове, показва това, за което повечето бизнес организации предупреждават - едностранното определяне на по-високи прагове за плащане на осигуровки не води до повече приходи в бюджета, а до намаляване на заетите и заплатите.

За една година осигурените са намалели с 320 000. От 2 247 702 души през януари до май 2010 г. до 1 927 883 за същия период на т.г. Средният осигурителен доход е нараснал с 5.8% - от 550.06 лв. на 582.15 лв., колкото бе договорено в края на 2010 г.

Освен със съкращения това е постигнато и с масово сключване на договори за непълен работен ден. Което води до осигуряване под минималния праг на неквалифицираните работници и обслужващия персонал.

Типичен пример за необоснованото увеличение на минимални осигурителни прагове са хотелиерството и туризмът. Секторът беше първенец по увеличаване на минималния осигурителен праг. За 2011 г. той скочи с 12.5% спрямо 2010 г. и стигна до 410 лв. За 2012 г. също се очаква увеличението да е най-високо. Според синдикатите ще е около 20%. В същото време средният осигурителен доход в сектора за първите пет месеца на годината е под минималния от 410 лв. - 371.64 лв. Причината е, че голяма част от персонала получава едва 320.28 лв. на месец. Става дума за над 79 000 души или повече от половината от заетите в сектора 122 000. Точно в хотелиерството и туризма бяха засечени най-много нарушения на хора, наети на половин работен ден, които всъщност се трудят над 8 часа. При проверките си трудовите инспектори установиха, че това е новият начин за пестене от осигуровки и данъци.

В строителството пък е регистриран срив при осигурените от 144 000 души през първите пет месеца на 2010 г. до близо 117 000 тази година. Редуцирането на персонала е помогнало за леко увеличение на средния осигурителен доход от 449 лв. на 510 лв. А заетите в професии, неизискващи квалифициран персонал, са над 35 000 и те са осигурени върху 283 лв., или 91% от минималния праг за тях. Останалите категории работници са осигурени малко над минималните прагове.

Тази година вече осем икономически дейности с близо 352 000 заети не могат да платят дори 400 лв., при положение че за самоосигуряващите се минималният осигурителен доход е 420 лв. През 2010 г. мизерстваха заетите в седем сектора. Новите в негативната статистика са хората, които осигуряват медико-социални грижи в домовете с настаняване - за бебета, за възрастни, за хора с увреждания, и тези, които предоставят социални услуги без настаняване, например работят в дневни центрове за хора с проблеми. Миналата година средният осигурителен доход в сектора е бил 402 лв., докато за първите пет месеца на 2011 г. пада до 381 лв. Отново най-зле е секторът "Ремонт на компютърна техника и други домакински вещи" със среден осигурителен доход от 307.70 лв. Заетите в този сектор са намалели от 21 489 на 20 139. В тази група попадат и домакинствата, които декларират дейности като работодатели. В черния списък на най-ниски доходи са още производството на облекло, на дървен материал, на мебели, преработката на кожа и дейностите по охрана.

Преговори

Договарянето на минималните осигурителни прагове за 2012 г. започна вчера и трябва да приключи на 27 септември. В първия ден бяха представени около 25 споразумения, в т.ч. такива с договорен нулев ръст. В повечето дейности увеличението ще бъде под 5%. В единични случаи е предвиден ръст с около 10%. На предварителна среща работодатели и синдикати не успяха да се разберат как да се определи минималният осигурителен доход в дейности, в които не се стигна до договорка. Синдикатите настояват отново да е със средно договореното в другите сектори. Работодателите искат там, където договорка няма, да няма и увеличение. В момента само от КРИБ подкрепят профсъюзите, че минималните прагове вадят на светло част от парите, които сега работодателите плащат под масата. Останалите бизнес организации са на мнение, че административното увеличение на осигурителните прагове влошава състоянието на и без това проблемни сектори. А фирмите, които се развиват успешно, плащат осигуровки над определения административен минимум.

Статистиката на НОИ подкрепя тази теза. За един от най-проспериращите сектори например - производството и разпределението на електрическа енергия, средният доход се е увеличил от 1323 лв. на 1353 лв., което е два пъти и половина повече от минималните прагове, определени за сектора.