Само при увеличение на осигурителните вноски и постоянно повишаване на
изискванията за пенсиониране системата на общественото осигуряване в
България има шанс да издържи в бъдеще, когато заради тежката демографска
криза един на всеки трима българи ще е над 65 г., а в трудоспособна
възраст ще е само половината население.
Това предричат от Световната банка в свой доклад за смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението.
Осигурителните вноски трябва да се
вдигнат поне с 6%, за да се запълни дупката в бюджета, са изчислили
авторите на доклада. От Световната банка обаче признават, че това би се
отразило негативно на бизнес средата, затова предложението е
осигуровките да се вдигнат с 2%.
Не е много ясно обаче как ще се
мотивират младите да внасят по-големи осигуровки, след като прогнозите
на банката са в бъдеще все по-малко хора да могат да изпълнят условията
за пенсиониране. За да се гарантират техните права, идеята е да се мисли
за универсална пенсия, която да се получава от възрастните без право на
пенсиониране.
Системата и сега осигурява пенсия за хора с недостигащ
стаж, стига да имат поне 15 години осигуряване и да са навършили 65 г. и
8 месеца. Има и социална пенсия за старост, която се дава на
възрастните над 70 г. срещу подоходен критерий.
Проблемът е, че пенсиите у нас, както и заплатите, са изключително ниски, поради което над половината от българите са застрашени от бедност. Въпреки това от банката са категорично против увеличение на парите за старост с политически решения, а не според разписани правила.
В доклада се
признава, че в бъдеще възрастните ще разчитат все повече на семейните
спестявания за достойни старини, и затова се предлага въвеждане на
политики за насърчаването им, като се повиши финансовата грамотност на
населението и се стимулира участието в доброволни пенсионни фондове,
както и като се увеличи пенсионната възраст над 65 г.
Подобни идеи, които вървят с по-високи данъчни облекчения върху вноските по застрахователни и пенсионни полици, отдавна се обсъждат, но постоянно се парират от финансовото министерство с аргумента, че може да се използват за злоупотреби. Вместо това беше въведен данък върху лихвите от спестявания, който сегашното правителство няма намерение да премахва въпреки предизборните обещания на БСП и ДПС.
Световната банка
предлага серия от промени за по-добро здравеопазване и по-добро
образование, които трябва да осигурят здрава и качествена работна ръка,
за да се повиши производителността на труда. Трябват политики за
стимулиране на дългосрочните грижи за възрастни, включително и чрез
въвеждане на специална застраховка за това, пише в доклада.
Без такава политика ще се налага по-младите вместо да работят да се грижат за най-възрастните в семейството, което допълнително ще лиши пазара на труда от работна ръка. Подобна идея има от 2009 г., когато социалните експерти в Консултативния съвет към бившия социален министър Тотю Младенов предложиха въвеждането на т.нар. осигуровка "Достойни старини". Тя дори влезе в специален план за равнопоставеност между половете, но така и не стана факт.
Стимули за най-добрите учители да
преподават в райони, в които децата имат затруднен достъп до
образование, каквито се предлагат в доклада, вече бяха лансирани и от
образователното министерство. Ведомството дори обяви, че разработва
пакет от социални мерки за стимулиране на младите учители.
Правителството обяви за свой приоритет и други мерки от доклада за
подобряване на качеството на работната ръка, за да се осигури по-добра
производителност на труда, като връщане на децата в училище, включване
на ромчетата в образователната система, осигуряване на стажантски
програми в реална среда и т.н.
За майки
От Световната банка настояват и за намаляване на отпуска
по майчинство от 410 дни, тъй като той влияе негативно на възможността
на жените за професионална кариера. Не е ясно обаче кой ще се грижи за
децата при липсата на ясли и детски градини, увеличените изисквания за
пенсия, които лишават младите семейства от помощ от родителите, и
ниските заплати, с които не може да се осигури бавачка.
Създаване на повече възможности за грижи за децата е записано като препоръка в доклада, но в средносрочен план.