От началото на годината правителството е разпределило извънредно близо 550 млн. лв. Тези харчове до голяма степен са изчерпали гъвкавостта и възможностите за преструктуриране на разходите по централния бюджет, показа проверка в правителствената информационна система. 

Веднага след идването си на власт през 2013 г. кабинетът "Орешарски" се оплака от подобен проблем - малко гъвкавост в разходите и крупни допълнителни субсидии, изразходвани с правителствени постановления. 

Голяма част от допълнителните разходи тази година се наложиха заради бежанската криза. От началото на годината МВР е получило извънредно от кабинета близо 130 млн. лв., включително и 28 млн. лв. за изплащане на обезщетения на пенсионирани служители. Миналата година по това време сметките на финансовото министерство показваха, че двете правителства - на Борисов и служебното, са изразходвали около 357 млн. лв. 

Извънредните разходи и разместванията по централния бюджет би следвало да са изчерпали до голяма степен заложените буфери в него. Сериозен буфер тази година има в перо "капиталови разходи". "Сега" изиска по закона за достъп до обществена информация данни за размера на централния бюджет, който финансира почти всички извънредни харчове. От числата е видно, че няма яснота за какво са предвидени близо 400 млн. лв. от заложените общо 869.9 млн. лв. за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт. 

За наличието на буфер по това перо говорят и данните за изпълнението на бюджета за май. При заложени общо 1.054 млрд. лв. капиталови разходи по държавния бюджет изпълнението към май възлиза на 162.9 млн. лв., или 15.5%. 

Финансовото министерство категорично отказа да обяснява числата с аргумента, че уточняващите въпроси по тях излизат извън обхвата на исканата по закона за достъп информация.

Буфер както в приходната, така и в разходната част могат да се окажат и еврофондовете. България очаква от ЕК да й бъдат възстановени 1 млрд. лв. по замразената програма "Околна среда". Тази сума включва и около 200 млн. лв. от 2013 г., които ще се явят като чист плюс в бюджета. 

Превеждането на сумите ще доведе и до стопяване на част от дефицита, който в момента се формира в голяма степен заради авансово финансиране на проектите за сметка на държавния бюджет. 

По-ниското усвояване на еврофондовете пък е равносилно на по-малък размер на националното съфинансиране, тоест ще има икономии в разходната част. Тук обаче прогнозите като цяло са по-сложни.