Бизнесът се обяви против увеличението на минималната работна заплата. Прилагането на практика на механизма за изчисляване на минималната заплата като 50% от средната може да се окаже пагубен за голяма част от малкия и среден бизнес в цели региони у нас, както и да доведе до фалити на фирми. Нещо повече: ще увеличи сивата икономика и ще натежи на фиска, се казва в становище на Съюза за стопанска инициатива, относно предложението на Министерски съвет размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. да стане 933 лв.
 
Според работодателите предложението на кабинета за увеличение на МРЗ с над 150 лв. засяга поне 20% от наетите у нас и ще се отрази изключително негативно на работодателите в малките населени места и в сектори с ниска добавена стойност. Данните на НСИ по региони показват, че МРЗ ще стане близка до средната заплата в областите Благоевград, Видин, Добрич, Кюстендил, Монтана, Силистра, Сливен, Смолян и Хасково.
 
Близкият размер на МРЗ и средната работна заплата от своя страна може да допринесе за по-ниска заетост за хората с по-малък опит и по-слабо квалифицираните. Най-сериозни са рисковете за заетостта в туризма, строителството, селско, горско и рибно стопанство, доставяне на води, канализационни услуги. Алтернативата е заетите в тези сектори да бъдат принудени да работят без трудов договор, което отваря вратите на сивия сектор.

Фирми у нас вдигнаха заплатите

Увеличаването на МРЗ може да не окаже пряк ефект върху заетостта в краткосрочен период. В по-дългосрочен, обаче, твърде високата МРЗ спрямо производителността на труда води до въздържане от страна на работодателите да наемат по-нископроизводителни работници, посочиха от ССИ.
 
За работодателите освен разхода за самата заплата, нарастват и вноските за осигуровки. При повишаване на МРЗ до 933 лв. и запазване на данъчно-осигурителната тежест разходите за труд на работодателя ще се повишат до 1109,51 лв. Тоест нарастването на разходите за труд ще бъде 181,93 лв. на месец (2 183,16 лв. на година).
 

istock
istock

Риск има не само за бизнеса, но и за държавния бюджет. Повишението на МРЗ със 153 лв. на месец ще доведе до нарастване на разходите в консолидирания държавен бюджет с минимум 760 млн. лв., според най-консервативната оценка. Такова нарастване на работните заплати ще допринесе за повишаване на вътрешното търсене и за по-висок темп на инфлация, отколкото би бил без тази промяна. Това може да повлияе негативно върху възможността за изпълнение на критерия за стабилност на цените и да попречи за по-бързото приемане на еврото в България.
 
ССИ е категоричен, че МРЗ не трябва да изпълнява социални функции. Тя се определя от производителността на работниците и служителите, а не от необходимата им покупателна способност.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg