Обедняването на българите продължава, алармират от КТ „Подкрепа“ по повод 1 май – Деня на труда.

Бедността у нас вече се превръща в хронично заболяване за 1/3 от домакинствата, като основният извод е, че заплащането на труда, нивото на пенсиите и безработицата са факторите, които гарантират устойчиво плавно повишаване на бедността, нарастване риска от социално изключване и риск за здравето на нацията.

Предприетите действия за увеличаване на минималната работна заплата, пенсиите и социалното подпомагане донякъде смекчават мизерното съществуване, но не успяват да постигнат целта си, а именно борбата с бедността, защото синдикатите са сами в тази борба, казват от КТ "Подкрепа". Според тях правителството откликва формално, а работодателите по всякакъв начин търсят причини да не увеличават заплащането на труда, посочват от синдиката.

Не трябва да забравяме, че борбата с бедността се води и на втори фронт– частния сектор. КТ „Подкрепа“ не спира да работи за повишаване на работните заплати, да търси начини да разширява колективното трудово договаряне и така да се гарантира адекватен доход на работещите.
От синдиката напомнят, че минималните работни заплати не са адекватни и са далече от жизнения минимум. Все още 1/3 от домакинствата са под линията на бедност, а 2/3 – са под жизнения минимум.

Не трябва да забравяме, че сивата икономика, отказът от заплащане на положения извънреден труд, символичните добавки за нощен и опасен труд, също допринасят за ниските доходи.

Как да се повишат пенсиите

Най-чувствително засегнати в тази безнадеждна ситуация са децата. Всяко трето дете живее в материални лишения. Рискът от социално изключване е съпроводен с риск за здравето на децата, невъзможност за достъп до образование, блокиране бъдещето им развитие и създаване на чувство за непълноценност.

istock
istock

Изнесените статистически данни от НСИ за 2023 г. еднозначно показват, че няма обръщане на тенденцията за обедняване:

•            линията на бедност от 526 лв., определена от държавата за 2024 г. е далече от реалната линия на бедност, която трябва да бъде поне на 50% от жизнения минимум;

•            стандартът на живот продължава да пада за 1/3 домакинства, като те разчитат на социални помощи;

•            2/3 от домакинствата са под жизнения минимум;

•            расте броят на работещите бедни;

•            почти половината от домакинствата, състоящи се от двама възрастни и три и повече деца (55%) и един възрастен и деца са под линията на бедност (48%).

•            Всяко трето дете живее в материални лишения, а близо половината от децата са в риск от бедност.

Бедността засяга все повече хора у нас, като достига 45,3% от населението през 2023 г., ако не се броят социалните трансфери, за сравнение през 2019 г. този процент е бил 42,2.

istock
istock

Допълнително, покупателната способност се атакува от постоянно покачващите се цени, независимо че те растат по-бавно, в сравнение с предходните години. Най-съществени са нарастващите разходи за комуналните услуги, телекомуникации и храна. Постоянно растат и разходите за здравеопазване, като България е с най-висок дял на доплащане, независимо от това, че е налице задължително здравно осигуряване в страните от ЕС.
 
 За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase