Вярно ли е, че след приемането на еврото всички цени ще скочат и ще има огромна инфлация?
Вдигане на цените се наблюдава от известно време, като на 20.05.2025 г. премиерът Росен Желязков увери, че държавните органи са на мястото си за контрол на цените. Наблюдаваното сега покачване на цените не се дължи на процеса по въвеждането на еврото, подчерта министър-председателят.
Самото въвеждане на еврото не е причина за повишаване на цените на стоките и услугите, а желанието на дадени търговци да спечелят повече, каза пред БНР изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов на 22.06.2025 г. Това, което зависи от нас, е да не допуснем спекулативно вдигане на цените за сметка на потребителите, категоричен е Спецов.
В интервю за БНР и рубриката "Проверка на факти" икономистът професор Виктор Йоцов обясни, че най-често срещаният страх, свързан с еврото, е именно във връзка с инфлация и високи цени. Важно обаче да се прави разграничение между двете неща, призова експертът.
"Най-разпространеният страх е страхът от инфлация. Много често хората бъркат високите цени с инфлацията. Това са две съвсем различни неща. Инфлацията е процес на нарастване на цените. Цените може да са високи и да няма никаква инфлация. Хората много често не правят тази разлика. Особено хората с по-ниска покупателна способност се опасяват, че когато еврото влезе, пак ще си останат с ниска покупателна способност, но някак си прехвърлят това нещо автоматично, че инфлацията ще бъде по-висока, което въобще не е вярно", обясни професор Йоцов.
istock
"Има инфлация, която е породена от търсенето, инфлация, породена от предлагането, инфлация от някакви шокове, които има. Другият много важен момент са така наречените инфлационни очаквания. Те са много важни в икономиката. Ние сега, за съжаление, с безбройните разговори, и коментари, и анализи фактически подхранваме точно тези инфлационни очаквания. Много добре се знае в теорията, че когато има очаквания, и когато те се споделят от много хора, те се сбъдват. Всеки икономист знае, че когато има опасения от висока инфлация, най-добрият начин е, когато повишиш предлагането. Това веднага стопира всички инфлационни процеси. Преходът от лев към евро не поражда сам по себе си никакви инфлационни процеси. Най-елементарно е всеки да осъзнае, че ако някой било то търговец или производител има пазарната сила и желанието да вдигне цените, той ще го направи сега. Той няма да чака да влиза еврото. Точно тези пазарни механизми на конкуренция са тези, които спират, а не административните мерки на държавата", разясни икономистът.
Йоцов обаче предупреди, че предстои сближаване на нивото на цените в България с тези в Европейския съюз.
"Ако трябва да сме откровени, инфлацията в България за дълъг период от време ще бъде по-висока отколкото в Европа. Това е нещо закономерно, то не важи само за България. То важи за всичките бивши социалистически страни, тъй като при тях ценовото равнище е все още по-ниско, в някои страни доста по-ниско, каквато примерно е България. Нашето ценово равнище е от порядъка на около 60% до 70% от средното за Европейския съюз. След като има такова различие в ценовото равнище, съвсем естествено е да очакваме, че тъй като сме в един икономически съюз, ценовото равнище ще се сближава, което на практика означава, че ще има по-висока инфлация, ама това не е, защото ще влизаме или ще излизаме от еврото. Това са два независими процеса. Ние и да си стоим с лева, пак инфлацията ще бъде по-висока. Това също хората трябва да го разберат, че самото техническо преминаване от лев към евро само по себе си не носи повече инфлация", настоя професор Йоцов.
Еврото идва: Пълен наръчник за успешен преход на вашия бизнес
Вярно ли е, че има ще проблеми с обмяната на левове в евро?
Българските власти се подготвят от години за момента на влизане на страната ни в еврозоната. "Реалността е, че сме напълно готови за въвеждането на еврото. Аз говоря от името, разбира се, на Българска народна банка, но може да се каже същото и за правителството. Изпълняваме всички номинални критерии“, заяви на 20.05.2025 г. в Плевен управителят на БНБ Димитър Радев.
След приемането на еврото у нас ще има едномесечен период, през който банкнотите и монетите в левове остават законно платежно средство, а при плащане в брой – в левове или в евро. Рестото ще се връща в евро, но ако няма достатъчно наличности, и в лева. В периода на двойното обозначение крайната сума, дължима от потребителя, на фискалния бон от касовия апарат ще се показва както в евро, така и в лева.
През първите 6 месеца банките ще обменят левове в евро безплатно и в неограничени количества, по официалния курс, като за суми над 30 000 лева ще е необходима предварителна заявка поне от 3 работни дни.
istock
Няма да има проблеми с обмяната на левове в евро, подчерта и професор Виктор Йоцов.
"Тя ще бъде по няколко канала. Единият е – ще може човек да отиде в банка или в БНБ със своите налични средства да ги обмени е евро. Това ще бъде без никакви такси. Другият голям канал, по който ще протича това, са големите търговски вериги, които ще бъдат заредени предварително с кеш в евро. И дори ти да плащаш в лева, рестото ти ще се връща вече в евро. За по-малките населени места вероятно пощите ще се заемат с този род услуги", каза професор Виктор Йоцов.
Над 2000 пощенски станции в малки населени места ще предоставят услугата по безплатна обмяна на левове в евро от деня на присъединяването ни към еврозоната, обясни в интервю за БНР на 02.06.2025 г. и заместник-директорът на "Български пощи" Станимир Белинов.
"Заплати, пенсии, депозити, кредити, всичко това ще бъде автоматично превалутирано по фиксирания курс. Ще има достатъчно дълъг период, в който всички да могат своите налични пари да ги обменят. Аз лично не очаквам никакви сътресения в тази област", категоричен е икономистът Виктор Йоцов.
Министърът на вътрешните работи Даниел Митов увери на 20.05.2025 г., че в МВР има план за мерки, с които да се предотвратят престъпления, свързани с валутния преход.
Експерт: И в Германия имаше сходни опасения за еврото
"Паралелно с това се осъществява системен мониторинг на интернет пространството, включително форуми и социални мрежи, с цел своевременното идентифициране на дигитални канали за разпространение на неистински евробанкноти, както и фалшиви новини, свързани с процеса по въвеждане на еврото. Тези фалшиви новини си вървят отдавна в интерес на истината и с това трябва до голяма степен да се преборим", заяви на 20.05.2025 г. вътрешният министър.
Вярно ли е, че ако влезе в еврозоната, България ще изгуби своя суверенитет?
Ако България влезе в еврозоната, тя ще стане част от част от Евросистемата и ще се съобразява с паричната политика на Съюза. В случая с България обаче паричната политика и в момента бива подчинена на Валутен съвет, известен с по-популярното му название Валутен борд. Той е въведен със Закона за Българската народна банка от 5 юни 1997 г. и започва да функционира на 1 юли 1997 г. Съгласно неговите разпоредби функциите на Валутен съвет се изпълняват от Управление "Емисионно" на БНБ. Целта е стабилизиране на българската икономика и публичните финанси. Това, което прави новата система, е да фиксира обменния курс на българския лев към германската марка (съответно 1000 лева за 1 германска марка). По-късно, след въвеждането на еврото през 1999 г., левът бива фиксиран към еврото.
"Разбира се, хората са много чувствителни на тази тема.
Когато чуят за загуба на суверенитет, пък бил той и политически, икономически или паричен, и някак хората се сепват малко. Не знам колко от хората си дават сметка, че ние от този суверенитет сме отказали фактически преди 28 години. Ние сме в режим на паричен съвет. Паричният съвет означава, че централната банка няма инструменти, за да провежда самостоятелна парична политика, т.е. тя няма възможност да търгува на пазарите, да купува и да продава ценни книжа, и има ограничена възможност да рефинансира търговските банки. Това са тези инструменти, с които централната банка управлява паричното предлагане. Тя може го повишава или да го намалява, в зависимост от това дали иска да стимулира икономическата активност или пък счита, че икономиката прегрява, затова икономическата активност трябва да бъде малко задушена. Ние не можем да правим това от 28 години. Ние, де факто, паричен суверенитет нямаме, независимо че имаме лев. Ние имаме лев, който е обвързан с еврото – това е фиксираният курс. Но по-важното е, че централната банка няма възможност да провежда парична политика и да влияе върху паричното предлагане. Това трябва да го разберат хората", обяснява професор Виктор Йоцов.
istock
"Това въобще не е така. Всяка централна банка, било то централна банка на много страни, както е ЕЦБ, или централна банка на отделно взета страна има валутни резерви, които управлява. Естествено, и ние като част от тази система на европейски централни банки една част от нашия резерв ще бъде там, една част, не целия. Ще съставлява общия резерв, който се управлява от ЕЦБ", обясни професор Виктор Йоцов.
"Една голямата част от този резерв, който се управлява от БНБ, той всъщност не е на БНБ. Това са резерви, които търговските банки по нашето законодателство в момента са длъжни да държат в БНБ. Става въпрос за т.нар. задължителни резерви, които при нас са 12 процента, което е невероятно високо. Всеки 100 лева, които са влезли като депозит в една търговска банка, от тези 100 лева минимум 12 лева търговската банка трябва да държи на депозит в БНБ. Минимум, защото обикновено банките държат повече и това нещо се нарича свръхрезерв. Тези суми са огромни, но когато влезем в еврото, в ЕЦБ минималният задължителен резерв е 1%, а не 12%. Ще се освободи голямо количество от този резерв, но той просто ще се върне при търговските банки, защото те са собственик на този резерв, не е БНБ. Една част от тези пари може би първоначално ще останат като свръхрезерв. Друга част вероятно майките банки ще си ги приберат, тъй като знаете, че банковата система в България повече от 80% се държи от банки, които са в Западна Европа. Това са гръцки, немски, австрийски, италиански и т.н. Тези освободени ресурси, които ще бъдат тук, много е възможно да се върнат към банките майки, т.е. те няма да оказва инфлационно влияние тук, в нашата икономика, ако те се издърпат веднага", каза икономистът.
Вярно ли е, че България ще плаща външния дълг на други държави от еврозоната?
България няма да плаща дълговете на останалите страни членки и механизъм за подобно развитие не съществува нито в еврозоната, нито в Европейския съюз.
"Няма такова нещо. Това са абсолютни щуротии. Тези страхове възникнаха още 2020 г. Тогава за първи път се появиха. 2020 г. ние влязохме в ERM (European Exchange Rate Mechanism). Това е валутно-курсовият механизъм", припомня професор Виктор Йоцов.
През 2023 г. БНР прави проверка на твърдението по повод на активно споделяни постове в социалните мрежи, че България ще плаща чужди дългове, ако влезе в еврозоната.
Такива задължения за плащане на чужди дългове не съществуват и никога не са съществували нито в Договора за Европейския съюз, нито в Договора за функциониране на Европейския съюз. В дял VIII от Договора за функциониране на Европейския съюз се съдържат разпоредбите за икономически и валутен съюз, както и за еврото. В тези текстове не се съдържа нищо за поемане на задължения на суверенен дълг на някоя държава членка на Европейския съюз или на еврозоната от други държави. Съответно такива задължения не възникват и никоя държава не е страна, нито солидарен длъжник по националния дълг на друга държава.
Още тогава доцент доктор Григорий Вазов заяви за БНР, че твърдението, че България ще плаща дългове на други държави, ако влезе в еврозоната, е абсурдно. "Такава технология и такива финансови взаимоотношения, и то в състава на Евросъюза и на еврозоната, са абсурдни. Всички такива фондови задължения на чужди държави към други държави са в резултат на двустранни договори между тези държави", посочи Вазов, който е бивш ректор на Висшето училище по застраховане и финанси и негов настоящ ректор Емеритус.
istock
"Все повече парите ще се дигитализират. Прогресът върви към това, че все по-малко е се използват налични пари в бъдеще. Това е глобален процес", коментира темата професор Виктор Йоцов.
В България твърденията за контрол посредством цифровото евро циркулират от няколко години. През 2023 г. БНР прави проверка по темата и още тогава, от Европейската централна банка акцентират, че неприкосновеността на личния живот би била една от най-важните характеристики на цифровото евро. Евросистемата няма никакъв търговски интерес към личните данни за плащанията на гражданите, нито има интерес да споделя такива данни с трети страни. Ето защо тя няма да иска да наблюдава или съхранява лична информация на потребителите, пише на сайта на ЕЦБ в специални разяснения за проекта за цифрово евро. Цифровото евро би позволило на гражданите да извършват плащания, без да споделят данните си с трети лица, освен необходимите за предотвратяване на незаконни дейности, в съответствие с европейските разпоредби. Информацията за плащанията ще бъде известна само на платеца и получателя, т.е. българското Министерство на финансите няма да разполага с тези данни. Очаква се цифровото евро да осигури още по-висока степен на неприкосновеност на личния живот, разясняват от ЕЦБ.
Цифровото еврото се е превърнало в обект на широка кампания за дезинформация и грешни твърдения. Това установи през май тази година докладът "Цифровото евро: митове и възможности" на отдела за проверка на факти към радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс". Дигиталната валута е в процес на разработване от Европейската централна банка, а подготвителната фаза на проекта ще продължи до октомври 2025 г. Окончателното решение за това дали ще бъде въведено цифровото евро ще бъде взето най-рано в края на 2025 г. или през 2026 г. Европейската централна банка подчертава, че намерението е да бъде гарантирана личната неприкосновеност на потребителите, както и да им бъде даден по-голям избор, пише авторът на доклада Морган Чайлдс.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase