Решението идва, след като Дания, подкрепена от Швеция, заведе дело срещу Европейската комисия пред най-висшия съд на Европейския съюз, твърдейки, че директивата нарушава договорите на ЕС.
Директивата бе приета през 2022 г. с цел да осигури адекватни минимални заплати и по-силно колективно договаряне между работодателите и синдикатите относно заплащането и условията на труд. Страните имаха срок до октомври 2024 г. да въведат разпоредбите в законодателството си.
Този процес обаче се бави както в България, така и в още седем държави, въпреки настояването на синдикатите. Едва четири пък са изготвили плановете си за насърчаване на колективното договаряне, които трябва да бъдат предадени в ЕК до края на тази година.
„Европейската конфедерация на профсъюзите приветства това, че Съдът потвърди валидността на Директивата и нейните основни разпоредби, като гарантира, че борбата за справедливо заплащане в Европа продължава на солидна правна основа. Съдът потвърди всички мерки, свързани с насърчаването на колективното договаряне, включително изискването държавите членки да представят планове за действие за разширяване на обхвата на колективното договаряне“, съобщиха от ЕКП.
С решението си Съдът потвърждава разпоредбата на Директивата, която свързва минималните заплати с адекватността, с цел постигане на достоен стандарт на живот, и член 5(4), който включва прага, базиран на 50% от брутната средна заплата и 60% от медианната, като ключови референтни точки за оценка на адекватността.
Критериите за оценка на адекватността, които бяха залегнали в директивата в член 5 (2), се отменят от съда, но остава изискването минималните заплати да се определят от всяка държава „въз основа на всички подходящи критерии и в съответствие с националните закони и практики“.
Така с решението на Европейския съд се позволява държавите-членки на ЕС сами да определят разбирането си за това какво е адекватност на минималните заплати и как се измерва тя количествено през съответните критерии и индикатори.
Кога ще бъде приета адекватна минимална заплата
Това запазва и възможността минималните заплати да реферират към заплатата за издръжка, която е ключова и за МОТ. Организацията прие тристранно одобрена дефиниция и принципи за изчисляването ѝ, така че да се гарантира достойно заплащане за всички работници.
От ЕКП отбелязват, че повечето държави членки със законоустановени минимални заплати остават обвързани с Конвенция 131 на МОТ, която определя същите критерии, които бяха анулирани от Съда – включително разходи за живот, нива на производителност и икономически фактори, свързани с достойното заплащане. Тези международни задължения остават в сила и трябва да ръководят националното прилагане, категорично посочват от европейската конфедерация.
istock
ЕКП призова държавите членки да продължат с пълното прилагане на Директивата, включително повишаване на праговете на заплатите, за да се постигне адекватност, и приемане на националните планове за действие за увеличаване на обхвата на колективното договаряне до 80%. Правителствата вече имат пълна правна сигурност – Директивата трябва да бъде изпълнена, категорично заявяват от ЕКП.
Оттам призовават Комисията да представи препоръка в подкрепа на прилагането на Директивата, като предостави допълнителни критерии за насоки и инструменти за координация за постигане на адекватни законоустановени минимални заплати, които гарантират достоен стандарт на живот и за осигуряване на възходяща конвергенция на заплатите в Европа.
ЕКП също така припомня, че всички страни от ЕС са обвързани от Европейската социална харта, която изисква ефективни механизми за осигуряване на справедливи и адекватни заплати и за насърчаване на колективното договаряне.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase