Пенсионерките живеят с доход около линията на бедност

Заетостта при жените е по-висока отколкото при мъжете, но заплащането продължава да е по-ниско, въпреки че разликата се стопява през последните години. Тя е най-съществена във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията, където заплащането на жените е с над 30% по-малко от това на мъжете. Такива са част от изводите в ново изследване на Института за пазарна икономика, публикувано днес.
 
Преброяването на населението от 2021 г. показа, че 2,9 млн. от общо 5,6 млн. души над 15-годишна възраст полагат или предлагат труд (работната сила). Делът на мъжете е значително по-висок – 57,1%, докато този на жените е 48,8 на сто.
 
Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите от тях е по-висок, а на безработните - по-нисък. През 2021 г. делът на заетите жени в работната сила е 90,7% (спрямо 89,5% при мъжете), а безработните – 9,3% (спрямо 10,5% мъжете).
 
Най-висок е делът на жените между 45 и 64-годишна възраст – 49,7%. При най-ниската (15-24 г.) и при най-високата възрастова група (65+ години.) участието на жените е значително по-ниско. “Това означава, че делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот, а участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете”, посочват авторите на анализа.
 
Данните по региони сочат, че в София е най-висок процентът на жените (60 на сто), които участват в работната сила (спрямо 68% при мъжете), а най-нисък е в област Кърджали (36% участие на жените и 43% - на мъжете). Областите с най-малка разлика в дела на работната сила между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 пр.п. разлика), а с най-висока – Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 пр.п. разлика). “Сравнително голяма част от жените не участват в работната сила в някои райони, където е висок делът на етническото, селското и сравнително по-ниско образованото население”, обобщава Адриан Николов и допълва, че “разликите при участието на мъжете и жените на трудовия пазар намаляват с нарастване на степента на образование”.

Изборът на професия е силно повлиян от традиционните роли на пола. Затова най-голям брой жени са наети в образованието, здравеопазването и социалните дейности (над 80%),  с други думи в сектори, свързани с работата с хора. На другия полюс - с под 20% наети жени, са традиционно доминираните от мъжете сектори, като строителството и добивната промишленост. “Данните показват, че в секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени, а в тези, в които се изисква основно физическа сила, преобладават мъжете”, коментира Зорница Славова, старши икономист в ИПИ.
 

През 2021 г. средната брутна годишна заплата на дамите е 16 900 лв., а при мъжете - 20 500 лева. “През последното десетилетие се наблюдава стабилен и постоянен ръст на заплатите и при двата пола, а разликата намалява. Докато през 2000 г. възнаграждението на жените е с близо 25% по-ниско от това на мъжете, през 2021 г. разликата е под 18 на сто”, посочва авторът на изследването. То установява, че докато при жените децата в семейството водят до „загуба“  на заетост, при мъжете е точно обратното –  те са фактор, който увеличава коефициента на заетост, независимо от образованието.

“Очевидното обяснение за противоположния ефект на децата е в разпределението на ролите в семейството, тъй като жените по-често избират да се грижат за децата и домакинството без да търсят формална заетост, а обратно - мъжете се нуждаят от работни места, за да могат да издържат домакинството. Разбира се, има и друго обяснение, а именно, че работещите мъже по-лесно намират партньор, с когото да създадат семейство и деца”, коментират от ИПИ.

Разликите в средните заплати обаче не означават непременно разлика в стандартна на живот и разполагаемия доход. Причина за това е, че доходите на домакинствата са общи, а разходите -споделени, и единствено в едночленните домакинства заплатата е равна на дохода.

Жените у нас са повече засегнати от инфлацията

Именно това виждаме и при сравнението на доходите на жените и мъжете в България според последните достъпни микроданни от EU-SILC – разликите са много малки. При жените има видимо по-висока концентрация  в долните доходни групи и около линията на бедност в сравнение с мъжете. Това обаче отразява най-вече чувствително по-големия брой на пенсионираните жени и по-голямата им средна продължителност на живота, което пък означава по-дълго време, в което малките домакинства с пенсионирани жени в тях разчитат единствено на доход от пенсия.

Участието на пазара на труда е от основно значение за доходите както на жените, така и на населението като цяло. Докато средните доходи на лице от домакинство за работещите жени приближават 1000 лв. месечно още през 2000 г., то за мнозинството от пенсионираните жени те гравитират около и под линията на бедност.

Прави впечатление, че при безработните жени има видимо отклонение в сравнение с разпределението на цялото население, като структурата им е отчетливо по-благоприятна. Основната причина за това е обстоятелството, че безработните мъже по-често живеят сами, докато доходите на безработните жени са подкрепяни и допълвани от тези на други членове на домакинството. Въпреки това остава верен общият извод, че активността на пазара на труда и заетостта са най-сигурният начин за преодоляване на бедността и постигане на по-висок доход, заключват от ИПИ.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg