В първата „седмица” след въвеждането на еврото се появиха достатъчно публично описани случаи, в които цените не бяха просто преизчислени по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лв., а повишени – рязко, на места демонстративно. И тук е първата голяма разлика между „грешка“ и „практика“: грешката е единична, поправя се лесно и оставя след себе си извинение. Практиката е масова, повторяема и винаги се случва в една посока.

Къде е правото в тази история: преизчислението на цените не е поскъпване
 
Тук е важно да се каже ясно – и на езика на закона, и на езика на улицата: преизчислението е техническо действие, а поскъпването трябва да следва икономическа логика, обяснява адвокат Мартин Костов от правна кантора "Имаш право".

Законът за въвеждане на еврото въвежда фиксиран курс и правила за закръгляване, изисква двойно обозначаване на цените в преходен период и забранява необосновани увеличения, които се „закачат“ за валутната промяна. Законът за защита на потребителите забранява заблуждаващи практики– включително разлика между обявена и начислена цена, подвеждащ дизайн, скриване на информация и всяка „хитрост“, която превръща клиента в донор и изпразва джобовете ни.
 
Проблемът не е, че няма норма. Проблемът е, че нормата не се преживява като реалност. А правото, което не се преживява като реалност, се превръща в морална бележка под линия. Еврото просто освети това с прожектор.
 
Как гражданинът да се защити – без да става счетоводител на касата
 
Първата защита е най-елементарна и най-ефективна: доказателството. Снимка на етикета, снимка на менюто, скрийншот на онлайн цената, касов бон. Това отнема 10 секунди и спестява дни яд. В цифровия свят скрийншотът е свидетел. В аналоговия свят касовата бележка е документ. Без тях спорът се превръща в „аз така видях“ срещу „ние така сметнахме“.
 
Втората защита е поведенческа: при разлика между обявена и начислена цена, спорът се води на място. Искате корекция или сторно. Не приемате „системата така го смята“. Системата е тяхна. Отговорността е тяхна. Ако откажат – не купувате. Пазарът разбира най-бързо от спад в оборота, не от възмущение във фейсбук.

Необосновано поскъпване: 80% от нарушенията са при храни, 10% - при лекарствата

Третата защита е простото пресмятане - не е нужно да помните курса до петия знак. Достатъчно е да делите ориентировъчно на две и да търсите очевидни аномалии. Аномалиите след 1 януари не бяха в стотинките, а в процента – и това се вижда дори без калкулатор.
 

istock
istock

Четвъртата защита е сигналът. Да, звучи досадно. Да, системата е тромава. Но сигналът оставя следа, натрупва статистика и превръща „случая“ в „модел“. КЗП е адресатът при ценови подвеждания и обозначаване; НАП – при системни проблеми с бонове и отчитане; КЗК – при подозрение за синхрон в цели сектори; банковият надзор – при обмен и такси. В тази насока сигналът може да е инструмен.
 
И накрая – най-непопулярната, но най-работеща защита: обществената нетърпимост. Когато спекулата остане без цена, тя се превръща в норма. Когато спекулата има цена – бойкот, негативна публичност, реална санкция – тя става риск. А рискът е единственият език, който недобросъвестният разбира.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase