Инспекция по труда ще санкционира работодатели, които не изпълняват колективните трудови договори. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, внесени в парламента.
Агенцията ще може да дава предписания за отстраняване на установени нарушения, когато работодател, обвързан с колективен трудов договор на равнище отрасъл или бранш, не изпълнява договорените ангажименти за подобряване на условията на труд на работещите.

Предписанието може да се дава по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. Отделни работодатели или клаузи ще могат да бъдат изключвани от действието  на отраслови или браншови колективен трудов договор. Целта е да се улеснят  преговорите, които в някои случаи не могат да приключат с подписване на договор поради несъгласие на отделни работодатели – членове на съответната отраслова или браншова организация.

Работодател, който не членува в работодателска организация, ще може да се  присъедини към колективен трудов договор на равнище отрасъл или бранш, ако двете страни са съгласни.

Тази възможност има за цел да насърчи микро- и малките предприятия да се присъединяват към вече сключени договори, макар и те да не са членове на съответните отраслови и браншови организации. По този начин се повишава и възможността за работещите да се възползват от по-добри условия на труд, когато техният работодател не членува в съответната работодателска организация, но има желание да се възползва от договореностите на отраслово или браншово равнище.

Инспекцията по труда ще е длъжна да публикува на интернет страницата си колективните трудови договори по отрасли и браншове, които са вписани в регистъра. Към заявлението за вписване на колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище, ще се прилагат и списъци с работодателите и със синдикалните организации, които са членове на работодателската организация и на синдикалната организация – страна по договора.
 
Колективните трудови договори, сключени на отраслово или браншово равнище, ще се вписват в специален регистър, поддържан от Инспекцията по труда. С промените се предвижда освен текстът на колективния трудов договор да се представя и списък с работодателите и със синдикалните организации, които са членове на работодателската организация и на синдикалната организация – страна по договора, за да може да е ясно спрямо кои лица се прилага съответният договор. По този начин се осигурява яснота относно лицата, спрямо които се прилага съответният договор, от една страна, а от друга страна, се създава  възможност за защита на правата на работещите и за отчитане и анализ на обхвата на колективното договаряне.

istock
istock

Анализът на данните в България показва, че през периода 2011–2024 г. се наблюдава низходяща тенденция в броя на действащите колективни трудови договори на ниво предприятие. През 2011 г. техният брой е бил 2084, а към края на 2024 г. той намалява до 1497 броя, което е спад от около 30%. На браншово и отраслово равнище броят на колективните договори също е с тенденция за спад въпреки относително малкия брой действащи колективни договори на това ниво – от 21 броя през 2011 г. до 15 броя през 2024 г.

Правят публични колективните трудови договори

Приетите промени в Кодекса на труда от края на 2020 г. оказаха положително влияние върху социалния диалог и колективното договаряне. Доказателство за това е, че през 2024 г. за първи път от повече от 10 години е отчетено нарастване на броя на сключените колективни договори с близо 10 %. Данните показват, че от общо сключени нови 897 колективни договора през 2024 г. 807 са на равнище предприятие, 7 - на равнище отрасъл и бранш, и 83 - на равнище община.

Независимо от тенденцията за намаляване на броя на действащите колективни договори обхватът на работниците и служителите, които се ползват от права по тях, остава относително постоянен за периода от 2011 г. до 2024 г. В края на 2024 г. 370 110 работници и служители са обхванати от действащи колективни договори, което е 15,6 % от всички работещи в страната.

istock
istock

Основен фактор за намаляване броя на колективните договори е ниското ниво на договаряне в микро-, малките и средните предприятия. Най-висок дял от 87,4 % средно за периода от 2011 г. до 2024 г. се отчита при водене на преговори за сключване на колективни договори в големите предприятия/административни структури. Същевременно относителният дял на наетите в малките предприятия/административни структури в икономиката е най-висок – 86.2%, което е една от причините за сравнително по-ниския обхват на колективното договаряне в страната. Слабото участие в колективното договаряне на микропредприятията, които са над 90% от всички предприятия в България, показва системен дефицит на социален диалог на това ниво. В тези предприятия често няма синдикати, което ограничава възможността за сключване на колективни договори на равнище предприятие.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase