Докато при влизането на България в Европейския съюз, емигрантите са посочвали професионалната реализация и семейните причини, за да се установят в чужбина, сега половината от тях аргументират решението си с думите „просто не искам да живея в България”.

Това стана ясно от изследване на Института за икономически изследвания в БАН, представен от зам.-директора му доц. Веселин Минчев.

Предишното изследване е направено през април 2007 г., когато желаещите да мигрират от България са посочвали професионалната си реализация или семейни причини.

По-голямата част от тях са отивали в чужбина с намерението да печелят повече и да живеят при по-добър стандарт. Според доц. Минчев тогава основните аргументи са били краткосрочни икономически причини.

„През 2011 г. професионалната реализация и семейните причини намаляват като мотив за емиграция, което означава, че вероятно хората са изгубили илюзиите си”, смята експертът. Половината от участвалите в анкетата са дали отговор, че вече просто не желаят да живеят в България. Това са 200 000 души.

„Над три пъти са се увеличили българите, които искат да се преселят в друга европейска страна през 2011 г. в сравнение с 2007 г. България не привлича население, не сме конкурентоспособни”, категоричен е доц. Минчев.

Годишните спестявания на българските емигранти в чужбина са се увеличили четири пъти в сравнение с 2007, показва изследването.

Ако през 2007 българските емигранти са спестявали около 150 млн. евро годишно, то сега те успяват да заделят до 690 млн. евро, каза доц. д-р Веселин Минчев.

Средният месечен доход на българския емигрант се е увеличил от 810 евро за 2007 на 896 евро през 2011. Престоят му в чужбина също се е нараснал - от 13 месеца през 2007 на 18 месеца през 2011.

Докато през 2007 г. най-предпочитаните страни за живот са били Испания и Гърция, то сега са Англия и Германия. Испания и Гърция остават на трето и четвърто място. САЩ запазва петата си позиция.

Изследването показва, че заради кризата у нас са се върнали около 450 000 души. Голяма част от тях обаче имат намерение отново да заминат и просто изчакват подобряване на икономическата ситуация.