Последните данни на Евростат за брутния вътрешен продукт на глава от населението на Европейския съюз показват, че България е на опашката. Страната ни е изпреварена от Румъния, Турция и Хърватия, но е преди Сърбия, Албания и Македония.
Разпределен на глава от населението българският БВП по паритет на покупателната способност е 47% от средния за ЕС. А потреблението на българите е еквивалентно на 49% от средното за съюза.
Тази статистика се прави, за да се види, кои страни изпреварват и кои изостават в общността на европейските държави. Начело са Люксембург, Австрия и Ирландия. Като БВП на глава от населението в Люксембург е 271% от средния за ЕС, в Австрия – 131%, а в Ирландия – 129%.
И така, това означава ли, че българите са бедни? Всъщност не. България е развиваща се икономика. Няма как тя да произвежда или да потребява толкова, колкото най-богатите страни в ЕС.
Проблемът тук е по-скоро свързан с темповете на развитие. Данните показват, че разликата между най-богатите и най-бедните в ЕС намалява през 2012 г. в сравнение с 2011 г. Но причината за тази тенденция е рецесията в еврозоната, а не просперитетът на държави като Румъния и България.
Нашата страна бележи прогрес. През 2011 г. БВП разпределен на глава от населението по паритет на покупателната способност е бил 45% от средния за ЕС. За сравнение за Румъния този показател остава без изменение – 49%, но за Турция нараства с 4 процентни пункта, до 56%.
С други думи, българската икономика се развива твърде бавно и това е основното предизвикателство, пред което е изправена, а не бедността на населението.
Държавата трябва да осъзнае, че инвестиции не се привличат с приказки и обещания, а с пари. Ето защо капиталовите разходи в бюджета са толкова важни, те са начин в България да бъдат доведени компании, които не гледат на страната като на най-бедната в ЕС, а като място с добри перспективи за растеж.