Българинът е намалил хляба с 27% за последните тринадесет години, показват данните на националната статистика. Ако през 2000 г. всеки у нас е хапвал средно по 135 килограма хляб, то през 2013 г. потреблението на насъщния вече е свито на почти 98 кг на човек. 

В същото време спрямо доходите хлябът е станал много по-достъпен за хората. Според изчисленията на НСИ през миналата година всеки българин със средни доходи е можел да си купи с тях 3557 кг бял хляб, а през 2001 г. - едва 1897 кг.

За сметка на това сериозен ръст се отчита за потреблението на месо – с 10 кг на човек за периода от 2000 г. до 2013 г. Така през миналата година

всеки българин е изял средно по 32 кг месо

или по 88 грама на ден. Това означава, че една порция месо от около 250-300 грама хапваме веднъж на три дни. Данните на статистиката показват още, че днес можем да си позволим да си купим три пъти повече свинско в сравнение с 12 години по-рано. Ако изхарчим средния си паричен доход само за свинско месо, той ще ни стигне за 608 кг срещу 205 кг през 2001 г.

Двойно увеличение се отчита за потреблението на риба и рибни продукти – от 3,3 кг на 6,7 кг средно на човек в рамките на една година. Същото е увеличението и в консумацията на кашкавал, като през миналата година тя е била 3,7 кг средно на човек. 

При прясното мляко има увеличение с 30% за същия 13-годишен период, а при киселото – с 27 на сто. С годишния си доход днес можем да купим 2400 кг кисело мляко, а през 2001 г. - наполовина по-малко.

При потреблението на плодове ръстът е с над 45 на сто

до 50,3 кг средно на човек. В същото време средната консумация на зеленчуци през 2013 г. е 73,1 кг при 57,4 кг през 2000 г.Според статистиката любителите на бирата са започнали да пият двойно по-големи количества от нея. От 8,7 литра средно на човек преди тринадесет години днес в рамките на година всеки българин изпива по близо 19 литра. 

Почти без промяна остава консумацията на вино и ракии. На пушещите и непушещи българи пък средно през 2013 г. се падат по 600 броя цигари.