Три четвърти от българските граждани не разполагат с никакви спестявания. Това показват данни от специално социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, проведено по поръчка на вестник „Класа”.

Икономическата криза, в която пребивава страната ни в последните три години, се отрази негативно на спестяванията на българите. Спестяването на пари така или иначе не е популярна дейност у нас – и преди началото на кризата със спестявания разполагаха малцинство от българите. И въпреки това за две години делът на българите, които разполагат с лични спестявания, намаля почти двойно (от 15% през 2009 г. на 9% през 2011 г.). Подобно е и положението с домакинските спестявания – днес едно от десет домакинства има заделени пари, което е с 3 процентни пункта по-малко от измереното през 2009 г.

Над половината (54%) от българите заявяват, че не разполагат с никакви „свободни пари” – т.е. средства, които остават месечно след покриване на основните потребности като ток, вода, отопление, транспорт и храна. Процентът на хората без свободни средства (които могат да бъдат спестени или похарчени за култура, пътувания или забавления например) нараства спрямо 2009 г.

Средно 75 лв. остават за „свободно харчене“ на тази част от българите, чиито доходи все пак надвишават разходите им. Разбира се, сумата варира силно в различните социално-демографски групи. Например хората с основно и по-ниско образование имат или никакви или по-малко от 45 лв. средно на месец, които да могат да разпределят според собственото си желание. От друга страна, частта от населението с доходи по-високи от средното, разполагат с над 300 лв. „свободни средства” на месец.

Съвсем логично, наличието и размерът на свободните средства е определящ фактор за спестяването на пари. Например почти половината от високостатусните българи (които имат средно по 300 лв. свободни средства на месец) заявяват, че имат и лични спестявания. И въпреки това забелязваме и едно основно изключение от това правило – повече от половината от младите хора на възраст 18-25 години разполагат със сума (и то по-висока от средната за страната – 97 лв.) свободни пари след покриване на разходите си, а само 1% от представителите на тази най-младежка група имат лични спестявания. Остава да разберем дали причината за това е в нежеланието на младите да се обременяват с тежки мисли за „черните дни”, или пък в генерационна промяна в нагласите по отношения на спестяванията и планирането на средствата.

Що се отнася до размера на спестяванията (сред тези, които имат такива, разбира се), средните суми, които българите „кътат” за черни дни, остават без значителни промени спрямо 2009 г. Личните спестявания са най-общо малки суми, до 1000 лв., а домакинските спестявания са в групата до 5000 лв.