Бързото вдигане на цената на хляба е спекулативно, каза вчера министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Крайната цена на насъщния е функция от стойността на пшеницата, но ако тя увеличи цената си на борсата в Чикаго, не може веднага да поскъпне и хлябът у нас, категоричен е агроминистърът. След като Русия забрани износа на пшеница,

някои побързаха да повишат и цената на хляба

добави той. През тази година има достатъчно добра зърнена реколта въпреки лошото време, каза министър Найденов. Той призова хлебопроизводителите да се съобразят, че насъщният е основен продукт и не трябва да реагират рязко. “Надявам се хлебарите да бъдат честни”, заяви още Найденов.

Прекалено много се спекулира по темата, че хлебарите вдигат цената, каза на свой ред изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалните хлебари Николай Тапаров. Вече повече от месец цените на брашната са коренно различни, обяви той. Суровината е поскъпнала с около 70 на сто. На брашното се пада между 58 и 59 на сто от стойността на хляба. За да няма различни интерпретации по темата, хлебарите предлагат всеки ден да се публикуват продажните цени на брашното.

Фокусът трябва да бъде върху цените на брашното и горивата, а хлябът е следствие именно от тези основни фактори. Задължително е да има стандарт и за брашното, според Тапаров, защото е необходимо по цялата верига да се работи с качествени суровините.

Индустриалната камара на хлебопроизводителите още преди месец е готова с предложенията за български държавен стандарт за насъщния. Технолозите, подготвяли рецептите, са се постарали да запазят добрите традиции в областта на българското хлебопроизводство и са отчели също така всички изменения от гледна точка на съвременните технологии. От камарата очакват в началото на септември да бъде сформирана

работна група за одобряване на стандартите.

Всички в нашето общество имат нужда от спокойствие, че никой не спекулира и не ни мами и ако това е критерий нашите крайни потребители да бъдат спокойни, нека да има БДС, въпреки че сериозните хлебопроизводители са въвели европейски системи за контрол, каза още Тапаров.

По отношение на въвеждането на Български държавен стандарт за храните министърът изтъкна, че 93 процента от българите одобряват реформите. Той отново припомни, че БДС не е задължителен и производителите, които не искат да произвеждат по него, не е нужно да го правят. До момента 15 производители на месо от страната за заявили желание да променят продукцията си по Българския държавен стандарт.