Срочният банков депозит няма алтернатива като форма на спестяване, дори с данък “лихва”, показа проверка на“Труд” сред останалите банкови и други продукти.

Проблемът на всички други форми на спестявания е, че не са гарантирани от държавата и теоретично човек може не само да не спечели нищо от парите си, но и да загуби. По закон депозитите в банка до 196 000 лв. са гарантирани.

Разплащателните сметки например не са сериозна алтернатива, защото лихвите са несравними. В момента средно лихвите по разплащателни сметки в левове са 0,20%-0,50% на година. Има и големи банки, олихвяващи разплащателните сметки с едва 0,03% при 5-6% по едногодишен депозит.

Застраховката “Живот” и доброволното пенсионно осигуряване също не са реална алтернатива на банковите депозити. Те се изключват от дохода при облагането с данък общ доход, но и двата продукта не са толкова гъвкави и си имат строго специфични функции. Например човек обикновено номинално е на загуба от застраховка “Живот”, ако изтегли парите си предсрочно.

Ако пък пенсионната застраховка се изтегли предсрочно, парите се облагат с данък. Освен това доходността на пенсионните фондове в последно време е доста под тази по банковите депозити. Например за последните две години тя е средно 4,22%, докато лихвата по банковите влогове със срок от 1 месец до 2 години е средно около 5,50%.

Парите могат да се вложат и в инвестиционно злато, което е вид защита срещу инфлацията, а и част от сделките с ценния метал не се облагат с ДДС. Но цената на златото е една от най-колебливите и рискът за сериозни загуби е висок.

Доверителното управление на активи е опция, която не е подходяща за всеки влог. При тази услуга банката управлява парите на клиента за негова сметка, като ги инвестира в акции, облигации и други книжа по специално подбран инвестиционен портфейл.

Проблемът е, че човек може да излезе не само на печалба, но и на загуба, а средствата му не са гарантирани от държавата. Освен това услугата се препоръчва за суми над 30 000 лв.

По-популярни за обикновените граждани са взаимните фондове - те управляват парите, играейки на местната и чуждите фондови борси. От началото на кризата насам обаче взаимните фондове масово са на загуба, достигаща до 30-40%. Има и фондове на печалба, но в най-добрия случай тя е около 5-6%, което е сравнимо с доходността по банковите депозити.

Спестовните сметки няма да се облагат

Спестовните влогове, които са безсрочни, ще бъдат изключени от обхвата на данък “лихва”, съобщи вчера зам.-министърът на финансите Владислав Горанов. Безсрочните влогове обикновено са с по-ниска лихва от срочните депозити, защото средствата могат да се теглят и трябва да са налични по всяко време. Горанов обясни, че обикновено тези продукти се ползват от възрастните хора за превод на пенсиите. Данък няма да има и върху детските влогове.

Първоначалното предложение на Министерството на финансите предвиждаше от данък да бъдат освободени само разплащателните сметки.

Горанов обясни, че управляващите нямат причина да се отказват от данъка върху лихвите. Той ще се превежда от банките ежемесечно.

“Никаква информация за отделни лица и техните спестявания няма да достигат до приходната агенция. Гарантира се запазването на банковата тайна”, каза още Горанов.

Зам.-министърът разясни, че печалбите от хазарт ще останат необлагаем доход, защото иначе трябва да се промени цялостната философия на облагане на “игрите на щастието”, което няма как да стане толкова бързо.