Случвало ли ви се е да се лишавате от удоволствия, от нещо което силно желаете да притежавате в името на семейните спестявания? 

Например харесате си някоя дреха или имате желание да си купите скъп шоколад или да отидете с приятели на изискан ресторан, чиято кухня сте любопитни да опитате. Не го правите обаче, понеже искате да има повече налични средства за най-необходимото или пък за финансовите цели, които стe си поставили. 

Какво се получава на практика? 

Въпреки тези "жертви", когато теглите чертата, в края на месеца нямате нищо заделено. Приятелката ви, която си позволява глезотийки - също не може да спести нищо. Да, наистина при нея положението е по-тежко. Последните дни до заплата няма и лев в себе си - изкарва на солети и пуканки без да излиза никъде или остава само на вода и казва, че спазва лунна диета. 

Вие нямате тези притеснения, но пък нямате и спестявания - разпределяте по-разумно бюджета си, така че да предвидите и непредвидени разходи и проблеми, не се лишавате от най-необходимото, но фактът си е факт - просто не ви остават пари.Тогава в дългосрочна перспектива, каква е разликата между двете ви? Еднакво далече сте от целите си - е, освен ако тя не затъне в дългове, което е още по-лошо. 

Много често особено в днешните кризисни времена си правим сметка до стотинката на стоките, които пазаруваме и си казваме, купих това и това с отстъпка на промоция,прецених къде е най-евтино и това ми спести 5 лв. или повече. 

Истината е, че парите имат свойството да се измъкват между пръстите като вода. Както тя минава през най-дребните пролуки, през ситните камъчета в бързея, така и дребните разходи ни се изплъзват ежедневно. Естествено доста съм говорила за необходимостта от бюджет, но не е само това. 

Как се заблуждаваме? 

Живеем в една голяма заблуда - и тя е, че спестяваме ежедневно като пазаруваме по-евтино. Истината е, че ако парите ни не се озоват в банката, това което правим не е спестяване, а по-добро разпределение на средствата, така че спокойно да изкараме месеца. 

Разбира се способността да разпределим доходите си също е ценна, но тя не ни приближава към финансовите цели, а по-скоро ни дава увереност, че няма да затънем. Тогава какво можем да направим - естествено, ако се стремим към нещо, което се купува с пари, да приоритизираме правилно и да спазим правилото "Плащай първо на себе си!" 

Какво означава това? 

Просто е - искате например да си купите по-читава кола, защото от старата бракма ви е дошло до гуша. Спестявайте за тази цел преди всички останали разходи - заделете първо определена сума в спестовната си сметка, а след това мислете за разпределение на бюджета.

Когато изплащаме кредит правим всичко възможно да си внасяме вноските. Когато пушим първо даваме пари за цигари, а тогава мислим има ли за хляб. Защо да не приложим същия принцип и що се отнася и до финансовите ни цели. В крайна сметка те са нещо стойностно, което ни кара да се чувстваме способни и реализирани. А защо не и да постигнем мечтите си?