Българите пазаруват по нещо ново за гардероба си при смяната на всеки сезон, а около 40% купуват облекло и веднъж месечно или дори по-често.

Най-често българите харчат между 21 и 50 лева на месец за дрехи, като бюджета за облекло намалява с нарастване на възрастта, показва социологическо проучване на агенция „Естат“. 

75 на сто от българите пазаруват често в търговски центрове и молове. 60% от българите до 50 години пазаруват в онлайн магазини, които набират все по-голяма популярност. Едва 12 на сто от анкетираните пазаруват често дрехи още от пазарите, други 28 на сто посещават щандовете понякога.

На пазар за дрехи втора ръка

Пазаруването на дрехи втора ръка става все по-популярно сред българите – през последната една година 50% от тях поне веднъж са пазарували дрехи от физически магазини, базари или онлайн магазини за дрехи втора употреба, коментира Йоанна Ангелова от „Естат“. Делът на пазаруващите поне понякога дрехи втора ръка е сходен в цялата страна, като изключение прави единствено град София, където потреблението е с около 8% по-ниско.

Най-често купувачи на дрехи втора ръка са хора над 40 години. Дрехи втора ръка също се купуват най-често на всеки 2-3 месеца, а над 27% от всички пазаруват от магазини втора употреба най-малко веднъж в месеца.

Половината от пазаруващите от магазини за дрехи втора употреба харчат на тези места не повече от 20 лева на месец, което е ясен ориентир за това, че дрехите са достъпни за хора с всякакви доходи.

Очаквано, ниските цени, в сравнение с тези на новите дрехи, са водещият аргумент при закупуването на дрехи втора ръка. Въпреки това, за над 30% от купуващите, причината се крие в качествените, разнообразни и маркови стоки, които се предлагат.

За софиянци магазините и базарите за втора ръка са места за качествени, брандирани и разнообразни дрехи, а много често и места, на които пазаруването не се сблъсква с грижата им към природата.

Пътят на ненужните дрехи

62% от българите подаряват ненужните си дрехи на близки и познати, а не малка част от тях (37%) оставят облеклата и до контейнерите за смет – практика, която с времето се утвърди в обществото ни.

Мъжете много по-често, в сравнение с жените, пазят старите си дрехи вкъщи, дори и да нямат никакви планове да ги носят повече.

Различните форми на социално ангажирано поведение (дарения за домове и църкви, участия в кризисни събирания на дрехи или връщане в контейнери за текстил) са практика сред около 20% от всички. 16% от редовните клиенти на магазини за дрехи втора употреба вече предават излишните облекла, които имат, в контейнери за дрехи.

Макар към момента за повечето българи да не е практика, 9 от 10 души биха предавали непотребните дрехи в контейнери за текстил, ако облеклата се даряват или използват повторно по други начини. Рециклирането би мотивирало 80% от анкетираните, като посклонни да видят ползите за околната среда са лицата на средна възраст. 

Анкетите са направени онлайн сред 801 пълнолетни българи в началото на миналия месец. Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба е поръчала изследването.