Ново проучване за българския пазар разбива познатите митове за "лошите" вериги хипермаркети - че пренебрегват нашите фирми производители и продават предимно вносни стоки, че ни пробутват храни второ качество, че крият печалби и данъци, че заради тях фалират малките магазини.

Действителната картина е съвсем друга, показва анализ на Института за пазарна икономика, озаглавен "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове". 

Една от най-упоритите заблуди е, че големите търговски вериги са пълни с чуждестранна продукция. А истината е, че по щандовете им преобладава българското производство.

"Ако приемем за български стоки такива, които веригите купуват от български доставчици, техният дял е над 70% от всички продавани стоки ("Билла" например продава над 70% зеленчуци и плодове от български производители в активния сезон)", обясняват авторите на анализа.

Статистиката на супермаркетите показва, че продуктите на наши фирми са между 60 и 70% от общия обем стоки, които продават.

Тези данни разбиват "аргументите" на левите партии за налагане на квоти за "произведено в БГ" в хипермаркетите. А БСП дори написа закон за това. "Сърцевината" на проекта, прокламиран от лидера на партията Корнелия Нинова, е налагането на задължително минимално присъствие на родните стоки - 51% за плодове, 50% за пилешко месо, 70% за млечни продукти, 25% за друго месо и 75% за вино и алкохол.

Впрочем, ако Нинова и съмишлениците й разгледат внимателно рафтовете в големите вериги, ще забележат, че квотите им вече са преизпълнени (с изключение на алкохола). А колкото до качеството на стоките - големият процент "имитиращи продукти" и "деликатеси, наподобяващи сирене, кашкавал и т.н.", са алхимия на наши производители, не на чужди компании.

Търговските вериги не само че не са "душмани" на родното производство, те правят директни инвестиции в него. Такъв пример е кампанията на "Лидл" "Родна стряха".

Към началото на 2017 г. "Родна стряха" включва над 50 продукта от български производители от различни региони на страната.

"Градините на Билла" е друга подобна инициатива - в началото на годината компанията сключва договор директно с производители на плодове и зеленчуци и гарантира, че ще изкупи заявените количества.

Друго познато "притеснение" на политиците популисти - че веригите съсипват малките магазини и унищожават работни места - също се оказва куха пропаганда, разкрива проучването на ИПИ. По данни на Евростат за 2015 г. в сектора "търговия на дребно" само 43 фирми у нас са големи - с персонал над 250 души. А въпреки че са големи, държат около 25.6% от оборотите. Търговските вериги попадат точно в тази група - на едрите. И не са "изяли хляба" на малките магазини и кварталните бакалии.

Според оценки на GfK за същата година модерните търговски формати - хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш енд кери магазини - държат около 40% от българския пазар на дребно. Интересното е, че големите вериги са увеличили приходите си от 4.75 милиарда през 2012 г. до 5.36 милиарда лева през 2015 г., но това не е за сметка на по-малките търговци - техните обороти и през 2012 г., и през 2015 г. са около 4.4 млрд. лева.

"Ръстът при големите магазини не е за сметка на малките, а по-скоро се дължи на промяната в потребителските навици на клиентите и по-голямата им покупателна способност в резултат от икономическия ръст в страната и по-високия разполагаем доход", обясняват авторите на анализа.

И статистиката за заетостта разбива мита за масови фалити на малки магазини и загубени работни места. Между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно са се увеличили с около 12%. Този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора, посочват от ИПИ.

"Големите вериги са и големи инвеститори - към края на 2015 г. преките чуждестранни вложения в търговията на дребно са 2.6 милиарда лева, или 5.8% от общите инвестиции отвън с натрупване към този момент. От значение е и влиянието на модерната търговия по линия на изсветляване на икономиката - големите търговски вериги помагат за повишаването на събираемостта на данъците, деклариране на сделките с бързооборотни стоки и спазване на трудовото и осигурителното право. По приблизителни оценки за 2015 г. те са внесли ДДС на стойност около 1.4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева", пише в проучването.

"Търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители - средната брутна месечна заплата в тях е била 976 лева през 2015 г., или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен - ако средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22 200 лева, то при малките фирми тя е едва 5001 лева", разкрива анализът на ИПИ.

Разпространението на модерната търговия се отразява положително и на потребителския избор. Различните модерни формати предлагат между 2000 и 20 000 артикула, което е непостижимо за малките магазини. Методите им за сертифициране и контрол, както и насрещните изисквания към доставчиците повишават качеството на продукцията, предлагана на крайния потребител.