По Великден сме похарчили 240 млн. лв. в ресторанти, барове и хотели, съобщи БНТ. Очаква се окончателната сумата да достигне 700 млн. лв.

В същото време между 220 и 300 млн. лв. на ден губи бизнесът по време на дългите почивни дни. Около 82% от предприемачите ще усетят негативно многото неработни дни, а по груби изчисления само 18 на сто от фирмите работят в почивните дни.

Ако работодател иска да не се почива по празниците, то той трябва поне по закон да плаща на служителите си извънреден труд.

Така фирмата ще запази темпото на на работа, но може да влезе в преразход за по-високи надници.

„В общия случай работодателите се въздържат от такъв тип наемане през почивните празници”, коментира икономистът Георги Стоев. И обяснява, че въздържането означава милиони левове загуба, защото фирми износители например не могат да си получат документите заради неработните дни и така бавят чуждите партньори.

С повече работа по празниците са хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите. Но това е печалба за икономиката ни, ако курортите са български. Според бранша изчисления каква част от хората са дали парите си за майската почивка в родния туризъм са невъзможни. А българите все по-често избират чуждото, защото нашият бизнес не умее да се продава.

„Изключително много българи пътуваха около Гергьовден към Гърция”, каза Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма. И посочи, че има близо

400 хил. нашенци са преминавания българо-гръцката граница

Според експерта това се дължи главно на отварянето на граничния пункт Маказа. Той се очертава и като нова туристическа дестинация. Спрямо Великден и Гергьовден миналата година броят на посещенията на южната ни съседка се е увеличили с 100 хил.

„Други близо 340 хил. българи са пътували в страната с цел туризъм”, съобщи още Драганов. Той допълни, че и морските хотели, и тези във вътрешността на страната са имали сериозно търсене.

“Наблюденията около Великден и Гергьовден сочат, че има около 550 хил. сънародници, който са активни туристи”, посочи експертът. По думите му те представляват изключителен потенциал за сектора, а не са забелязани. Освен това като количество са равни на немския и руския пазар. 

„Маркетинговите послания, които имаме на Европейските пазари ги няма за българите и за това те предпочитат да отиват в чужбина”, категоричен е Драганов. Според него бизнесът трябва да знае, че това, което се търси в Германия и Русия, у нас е на една ръка разстояние. „Ако има една по-подходяща продуктова и ценова стратегия, те могат да използват този резерв, който е у нас”, обясни той.