Само за половин година лихвените проценти по депозити намаляха с 1.5%, че и повече. Шефовете на търговските банки подсказваха още от средата на 2009-а, че доходността по спестяванията на гражданите е достигнала връхната си точка и по-нататък движението й може да е само надолу. И ето, че статистиката на БНБ потвърди техните думи.

В края на март 2010-а (това е последната официална информация, публикувана от Централната банка), средният лихвен процент по депозитите на граждани (в левове) е 6.56% годишно, докато през септември 2009-а той е бил 7.95 на сто. Същата тенденция се наблюдава и при влоговете в евро.

Средната годишна лихва при тях в края на март е 5.5%, докато шест месеца по-рано е била 6.52 процента. Лихвените равнища при депозитите за фирми са с 2 пункта по-ниски от тези при влоговете на граждани, но пък и компаниите не държат толкова много средства по срочни влогове. Поради недостига на свободни авоари по-голямата част от парите им са по текущи сметки, където лихвата е под 1% годишно.

Каквото и да си говорим, именно 

спестяванията на населението са финансовият фундамент

на който се крепи банковата стабилност. В края на март 2010-а те са 25.75 млрд. лв. или над половината от всички привлечени средства на кредитните институции, които са 51.19 млрд. лева. Парите на гражданите са й единственият източник на ликвидност за банките, която независимо от кризата постоянно нараства. През март 2009-а те са били 22.66 млрд. лв., докато година по-късно вече са 25.75 млрд. лв., което означава, че е регистрирано увеличение от близо 3.1 млрд. лева.

За повечето хора тези числа са само обикновена статистика. Но те показват нещо много важно. А именно, че банковата система изпълни основната си цел и в условията на криза и намаляващо външно финансиране запази стабилността и високата си степен на ликвидност.

Как се стигна до този резултат. Още в началото на 2009-а кредитните институции рязко увеличиха доходността по привличаните от тях средства. Така депозитите започнаха да носят годишна доходност от по 8.5-9.5% годишно. Появиха се и спестовни схеми с нарастващи лихвени проценти, чийто размер в края на периода достигаше до 12 процента. И всичко това в името на задачата

хората да извадят скатаните под дюшеците пари

Имаше експерти, които критикуваха подхода на банките, но те просто нямаха друг избор при постоянно намаляващото външно финансиране за тях и топящите се пари по фирмени сметки. В началото на 2010-а ситуацията се промени. Оказа се, че кредитните институции вече разполагат със свободни средства, които трудно пласират. Ето защо приоритетът им се промени. И

раят за спестителите приключи

В някои кредитни институции все още могат да се намерят предложения за дългосрочни депозити с доходност от 7.5-8% годишно, но те стават все по-малко. При това все по-малко са банките, предлагащи депозити със срок над една година. А и високите лихви по тях важат за сравнително големи суми - над 20-30 хил. лева.

Сега повечето институции планират да свалят допълнително лихвените равнища още през юни-юли. До голяма степен това ще зависи и от развитието на ситуацията на международните финансови пазари, но няма да е изключено, ако през есента на 2010-а средната доходност по годишните стане 5.5-6 процента. И тези лихвени равнища се отнасят за спестовните схеми в левове. По депозитите в евро те ще са с 2.5 до 3% по-ниски.

Когато цената на привлечените средства намалява напълно логично е

кредитите също да поевтиняват

Тази тенденция се наблюдава от есента на 2009-а насам. Достатъчно е човек само да прегледа рекламите, за да види, че банките постоянно предлагат нови видове заеми - най-вече ипотечни, с по-ниски лихви или с промоция по лихвените равнища.

Статистиката на БНБ показва, че, макар и бавно, годишният процент на разходите (той включва, лихвите, таксите и комисионите, които длъжникът плаща) по заемите за граждани както в левове, така и в евро намалява. В края на март 2010-а ГПР по потребителските кредити в левове е 14.26%, докато през септември 2009-а е бил 15.26 процента. По заемите в евро за половин година ГПР е намалял от 12.14 на 11.51 процента.

Подобна тенденция има и при цената на ипотечните заеми в левове. Годишният процент на разходите по тях от септември 2009-а до март 2010-а се е свил от 11.28 до 10.03%, а по кредитите в евро - от 9.65 до 9.58 процента. Няма спор, че става дума за изключително високи нива, които са болезнени за клиентите. Но пък са и логични, като се има предвид, че разходите на банките за провизиране на просрочените вземания скочиха за една година повече от два пъти. Именно това принуди банките да увеличат значително рисковите премии, които са един от компонентите при формирането на ГПР.

Другият фактор, влияещ върху високия годишен процент на разходите, са високите лихви, които банките плащат по депозитите. Няма как средната лихва по тях да е 6-7%, рисковата премия за граждани да се движи между 3 и 4% годишно и да се очаква, че по потребителските заеми ГПР ще е под 14%, а по ипотечните под 10% (при тях рисковата премия е по-ниска заради обезпечението).

Истината е, че колкото и да се свиват лихвите по депозитите за граждани и фирми, без да се възстановяват големите кредитни линии от чужбина, не може да се очаква рязко свиване на ставките по кредитите. А финансовите проблеми, които тресат много от държавите в Европейския съюз, убиват големите надежди, че в близките една-две години външните заеми отново ще потекат като пълноводна река към България. Така че, поне до края на 2011-а, доходите от спестявания ще продължат да намаляват, докато разходите по обслужването на кредитите ще си останат високи. Това е горчивата истина.