Проект на закон за защита на дребните вложители в ЕС предвижда спасяването на закъсалите банки да става и за сметка на депозитите над 100 000 евро, съобщава Reuters. Авоарите под тази граница ще са защитени, предвижда нормативният акт на общността.

Евродепутатите от икономическия комитет на Европарламента подкрепиха законопроекта,

предвиждащ от 2016 г. големите вложители да понасят загуби, ако банката, където са им парите, има проблеми.

Планът е подобен на сделката, сключена с Кипър, при която притежателите на големи влогове понесоха удара, за да спасят разделената държавица от банкрута.

.„Случаят с Кипър показа, че е важно да има точни процедури, за да бъдат заставени притежателите на акции на банките, а в края на краищата и вложителите да платят сметката”, се казва в прессъобщение на комитета.

Преди седмица финансовите министри решиха, че незастрахованите вложители може да понесат загуби, но някои страни

ще имат известна свобода на процедурата за ликвидация на банки на тяхна територия.

Законопроектът на Европарламента предвижда още създаване на национални фондове за решаване на проблемите, които ще бъдат попълвани от вноски от местните банки на закъсалите банки.

Някои евродепутати поискаха създаването на общоевропейски фонд и Еврокомисията е длъжна да предложи схема за него в близките месеци. Идеята обаче не се подкрепя от Германия.

В понеделник заместник-шефът на Bank of England Пол Такер каза, че законът на ЕС за решаването на проблемите на банките е важен етап към създаването на световна система и ще убеди пазарите, че правителствата вече не са готови на всяка цена да спасяват големите банки.

Дискусиите за огромните суми на данъкоплатците

налети за спасяването на големите банки в Европа, са най-вече в закъсалите страни от южната част на Стария континент.

Отделно богатите страни от еврозоната и най-вече Германия бяха принудени да дадат стотици милиарди евро, за да не се допусне разпадане на валутния съюз.