Наскоро компанията за маркетингови проучвания GFK представи резултатите от изследване за нагласите към спестявания и инвестиции на населението в държави от Централна и Източна Европа през 2009 г.

Оказва се, че в сравнение с 2005 г. през миналата година не е било толкова лесно да се спестяват пари. Причините за намалените възможности за спестяване очевидно се крият и в последиците от финансово-икономическата криза. Сега хората поставят на първо място надеждността пред риска и рисковите форми на инвестиране.

Едва 6 процента от анкетираните българи са декларирали, че биха имали възможност да спестят пари през следващите 12 месеца. Интересен момент в изследването от 2009 г. в сравнение с 2005 г. са различията в мотивите за спестяване.

Ако през 2005 година в Австрия, Хърватия и Словакия са спестявали за кола, за празници, за старини, за къща, то в държавите, които са по на изток като България, Румъния, Полша, Украйна и Русия, причините са други. В тези страни хората са спестявали за ремонт или оборудване на дома, за лечение или просто за да имат пари, заделени за следващи периоди.

През 2009 г. ситуацията е променена и почти няма различия между отделните държави. Рязко спада способността да се спестява и моментът, който доминира вече, е сигурността на спестяванията.

Забелязват се обаче съществени различия между държавите по отношение на използваните продукти за спестяване. Става въпрос за инвестиции под формата на облигации, спестяване чрез инвестиционни фондове, ипотечни ценни книжа.

В България тези форми на спестяване все още не са развити и малко са хората, които инвестират в подобни продукти. Те са привлекателни за едва около 3 процента от населението. Използват ги хората, които имат икономическо образование или са с добра икономическа култура, работят в подобни сфери и познават добре механизма на действието им. Обикновено това са хора с по-високи доходи, следователно с по-големи възможности да спестяват чрез влагане на пари в инвестиционни фондове, в акции, в ценни книжа.

„За българина по-предпочитани методи и възможности са спестовната книжка, срочният депозит, който е особено актуален в последните 2-3 години. Причини за спестяване у нас са и покупката на недвижим имот. Има държави, в които различните инвестиционни схеми се възприемат като много по-подходящи и по-атрактивни начини за спестяване. Но искам да подчертая, че през 2009 година и при инвестиционните продукти, доколкото са алтернатива за по-развитите държави в сравнение с България, се наблюдава тенденция на задържане.” посочва Таня Тошева от GFK-България, цитирана от БНР. 

Според изследването в момента 13 процента от българите ползват спестовни продукти, повечето от които под формата на депозити.

Данните от него показват още, че немалък процент от хората в Централна и Източна Европа изпитват съмнение по отношение на финансовите институции. В повечето от половината разглеждани в проучването държави, в това число и България, между 11 и 20 процента от запитаните пазят парите си вкъщи. Твърде висок е този процент в Сърбия и Украйна, където хората, които предпочитат този начин за „кътане на пари”, са съответно 51 и 65 процента. Затова пък едва за 10 процента от поляците държането на парите вкъщи е за предпочитане.

И още един факт: за все повече българи нараства важността на застраховката „живот”. Ако през 2009 г. 28 процента от българите са застъпвали това мнение, то данните от януари 2010 г. показват, че то е валидно вече за 34 процента.