Цената на хляба скача с близо 30% заради търговските надценки. Това обясни вчера Мариана Кукушева от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България пред Investor.bg. Според нея в момента съотношението между цената на зърното, брашното и хляба е 1:2:6, а високите надценки на търговците ощетяват производителите.

„Ако клиентът си купува хляб за 1 лев примерно, само 50 стотинки се връщат при производителя”, обясни Кукушева. 20 стотинки са за ДДС, а останалите 30 стотинки отивали при търговците. „В Европейският съюз максимумът на надценката, която слагат търговците е не повече от 20%, а

при бързооборотните стоки – не повече от 10 на сто

коментира Кукушева.

Според нея друг сериозен проблем в работата с търговските вериги е, че там се изхвърляли огромни количества хляб. Изследване на Федерацията на хлебопроизводителите показало, че в някои вериги 40% от доставения за един ден хляб се бракувал. В повечето държави от Европейския съюз обаче имало забрана да се третират като негодни такива големи количества хлебни изделия.

„В Европа никъде след 18 часа в магазините не може да се види непродаден хляб, защото търговците имат право да бракуват само деформирана стока или такава с нарушена опаковка”, обясни Кукушева. Така те заявявали по-малки количества, които отговарят на реалното потребление.

Според Кукушева такава практика трябва да се въведе и у нас. Това можело да стане с промени в законите, които да задължат търговците да бракуват само деформирания хляб, за да не се допуска разхищение. Във връзка с това вече се водели

обсъждания с Министерство на земеделието

и храните.

Освен това нямало яснота какво точно се случвало с бракувания хляб. „Неофициално се говори, че голяма част се продава на социално слаби хора или се използва като храна на животните”, обясни Кукушева. Тя припомни още, че според последните изисквания на Агенцията за безопасност на храните производителите трябва да унищожават стоките с изтекъл срок на годност, което носело допълнителни разходи за тях. Това налагало по-строг контрол в тази област.  

Друго предложение е да бъде въведен контрол на храните, които влизат в страната от Европейския съюз. „В момента всяка стока, произведена в България, ако трябва да стъпи на пазара на която и да е държава - членка на ЕС, подлежи на задължително изследване в тяхна лаборатория”, каза Кукушева. Така трябвало да правим и у нас по отношение на внесените от ЕС стоки.