Заради липсата на консолидация на водния сектор в 7 области има реален риск питейната вода за населението там да поскъпва по-бързо, отколкото в останалите, научи „Монитор”.

Причината е, че в тези райони на страната не е извършена консолидация на ВиК сектора, което е основно условие на ЕС да отпуска безвъзмездно средства за модернизация и развитие на ВиК сектора.

„Само в консолидирани области с по един ВиК оператор ще се финансират водни проекти по ОП "Околна среда" (ОПОС) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) през новия програмен период”, каза за „Монитор” зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Данни на ведомството сочат, че към момента 249 от общо 265 общини в страната са обхванати в създадените 21 асоциации по ВиК. Последно са се консолидирали в областите Габрово и Плевен.

„Има седем области, които изостават от процеса и няма да имат достъп до европейско финансиране. Това са Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Монтана, Ловеч, Разград и Търговище”, уточни зам.-министърът. „Някои от тях не са консолидирани само заради нежеланието на една община. Такъв е случаят с Търговище, заради Попово. В Монтана се дърпа – Берковица, а в област Ловеч - Троян”, добави Нанков. По думите в района на Пазарджик причината за липсата на консолидация е, че в началото на 90-те години са се отделили 8 ВиК оператора от голямото държавно дружество. Наскоро в Панагюрище преминали към водоснабдителната асоциация на област Пазарджик. Заради това обаче, че цялата област не е консолидиранаq ВиК операторът, обслужващ общинатаq ще може да получава субсидии за проекти само от държавната хазна.

Зам.-министърът съобщи още, че догодина ще са готови регионалните прединвестиционни проучвания за агломерациите с до 10 000 еквивалент жители. След това обаче трябва да изработят тези с до 2 хиляди. „След това ще се готвят апликационните форми и самите инвестиционни проекти в идейна фаза. Кандидатстването ще става от ВиК дружествата пред управляващия орган на ОПОС за финансиране”, поясни Нанков. Той прогнозира, че водни проекти по новия програмен период ще могат да започнат да се реализират най-рано в област Смолян, защото там завърши пилотен проект. „Всичко обаче зависи от тръжната процедура за избор на изпълнител от страна на ВиК дружествата. Реално договори ще могат да се сключват от края на 2107 и началото на 2018 г. между ВиК като бенефициенти и управлаващия орган на ОПОС”, смята Нанков.

През 2017 г. разчитаме на над 1,1 млрд. лв. от ЕС за ВиК проекти.

По новата Оперативна програма “Околна среда” за следващата година се очаква безвъзмездна финансова помощ за подобрения във ВиК сектора на България в размер над 1 млрд. лв., е записано в публикувания от европрограмата план за инвестиции по Приоритетна ос “Води”.

Предвиждат се две основни цели, в които да се насочат финансовите средства – реализиране на регионални прединвестиционни проучвания (РПИП) за райони с нови и консолидирани ВиК оператори относно нуждите за инвестиции, и за изграждане на ВиК инфраструктура. За РПИП се дават 15 млн. лв., 1,112 млрд. лв. са предвидени за нова ВиК инфраструктура, което включва увеличаване броя на агломерациите в съответствие с изискванията на Директива 91/271/ЕИО относно пречистване на отпадъчни води и на Директива 98/83/ЕО за качеството на питейната вода. Финансовата помощ ще бъде предоставена от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и Европейския фонд за морско дело и рибарство.

До края на програмния период от ЕС по ОПОС за водния ни сектор можем да разчитаме на 1,196 млрд. евро. Отделно по ПРСР са предвидени други 400 млн. лв. Експерти обаче припомнят, че са нужни около 4 пъти повече средства, за да може ВиК системите ни да се доближат по надеждност с тези в развитите страни.