За 10 години животът у нас е поскъпнал с 35.6%, въпреки че през последните три години официално има дефлация и задържане на цените. Това показват данните, представени от КНСБ по повод годишнината от членството ни в ЕС.
Храните са поскъпнали с малко над 47%, като само при хлебните и зърнените изделия поскъпването е 70%, държавно регулираните цени на електроенергията са с 35.2% по-високи, а на топлоенергията - с 13%. Тютюневите изделия и алкохолът са с 83% по-скъпи. Цените в групата "Образование" бележат ръст от 79 на сто, а лекарските услуги от 70%.
"След 10 години членство в ЕС страната ни продължава да е с най-нисък или между най-ниските БВП на човек от населението, най-ниски доходи и най-голяма бедност. Румъния изпреварва България по редица икономически показатели, съпроводени с адекватни данъчни промени, успешни политики по доходите, но и реализирани конкретни мерки в борбата с корупцията, нещо, с което България все още не може да се похвали", посочват от синдиката.
От КНСБ казват още, че през 2007 г. сме влезли в Съюза със средна заплата от 220 евро, а Румъния - с 338 евро. Разликата между двете страни се задълбочава в полза на Румъния, където средното възнаграждение вече е около 1.4 пъти по-високо и достига до 668 евро през ноември м.г. За една година средното възнаграждение в Румъния се увеличава с 13 на сто, а у нас - със 7.5 на сто.
Над 2 млн. българи живеят под прага на бедността от 300 лв. към края на миналата година. Това прави малко над 28 на сто от всички домакинства в страната. Огромната част от мизерстващите са пенсионери - близо 1.5 млн. души. Около 40% от всички възрастни хора получават и под 200 лв. пенсия.
Към края на декември за издръжката на семейство от четири човека са необходими 2250 лв., или по почти 563 лв., показва анализът на КНСБ. Спрямо началото на годината сумата е нараснала с около 5 лв. Това са средствата, които покриват разходите за храна, жилище, здравеопазване, образование, транспорт, облекло и почивка.
Въпреки че спрямо година по-рано живеещите в абсолютна бедност са намалели с около 6%, делът им все още остава твърде висок. Почти половината от домакинствата у нас (49%) разполагат с доход на човек между 300 и 563 лв. В тях живеят малко над 3.5 млн. българи и те са се увеличили с около 43 хил. души. 1.6 млн. българи получават над 563 лв. месечно.
Според данните на КНСБ над половин милион от работещите у нас са заети в нископлатените отрасли, където възнагражденията са между 497 лв. до 702 лв., тоест до 75% от средната за страната заплата. Около 1/3 от всички наети пък са в София, където средната заплата от 1265 лв. е с 35% по-висока от средната.
"По-големият брой работещи в София е причината за нарастването на средната заплата", казват от синдиката и посочват, че регионалните разлики в заплащането у нас и разликата в стандарта на живот остават непреодолимо големи.
Вижте още:
Общо жилище при живот на семейни начала