В днешно време много от нас притежават активи, които не могат да бъдат докоснати или формално описани, но могат да бъдат финансово измерени.

В миналото, а до известна степен и сега важните документи се съхраняваха в банкови трезори или домашни сейфове. В наши дни значителна част от тях остават записани на хард диска на домашния или офис компютъра или лаптопа.

В редица случай важна информация се съхранява „в облака“ и тази тенденция ще се задълбочава с времето.

Онлайн активите могат да бъдат уебсайт, имена на домейни, фирмени акаунти в социалните мрежи (много често свързани с личния профил), блогове, снимки, интелектуални разработки, музика, игри, инвестиционни и банкови сметки, данни за здравословното състояние и редица други. В допълнение съхранението на тези данни може да бъде на различни физически места, с различни акаунти.

Всеки компютър или акаунт може да има различна парола и подсещащи въпроси. Още повече, как вашите законни представите или наследници биха достъпили информацията, ако съответното устройство се отключва само с въвеждането на биометрични данни? Лаптопи и флашпамети с подобни функции стават все по евтини и достъпни на пазара.

Решението:

Разпределете дигиталните си активи в поне три главни групи: лични, бизнес и финансови. След това преценете какво трябва да се случи с информацията във всяка една от тях, когато вече няма да имате възможност да използвате тези акаунти. Направете опис на тези, които не желаете да умрат с вас.Те могат да бъдат:домейни, онлайн акаунти, потребителски имена и пароли, цели и предназначение на съответния акаунт, компютри, лаптопи, таблети, рутери, дискове, софтуер, важни снимки файлове, видео и тяхното местонахождение, споделени…

Тази информация трябва да бъде обновявана на достатъчно чести интервали от време.

Защо това е важно?

Представете си, че вашият бизнес е изцяло онлайн и че комуникацията с клиентите на компанията, доставчиците и партньорите се осъществява предимно чрез имейли. Оценете какви щети могат да бъдат нанесени на бизнеса, ако връзката с контрагентите бъде загубена или прекъсната за продължителен период.

Колко време ще отнеме да бъдат възстановени контактите, особено при положение, че вашите партньори и клиенти не знаят причината за прекъсването на процесите, плащанията, доставките? Дали фирмата изобщо ще може да преодолее такова сътресение? Доставчиците на интернет и свързани услуги може да не позволят достъп до ресурсите на законните ви представители без предварително представяне на всички формално документи или съдебна заповед.

Представете си, че сте човек който цял живот пише, било то романи статии или прави важни университетски или научни проучвания – вашият труд ще отиде ли „по дяволите“ и ще лишите ли семейството и партньорите ви от възможността да го продължат или да извлекат финансови ползи от него? Какво да кажем за адвокати, доктори, ИТ специалисти, консултанти и други, които съхраняват информация за клиентите единствено на нехартиени носители?

Клиентите и записите за тях са ценен актив. Въпреки това те със сигурност ще мигрират към други специалисти в съответната област, ако никой не полага грижи за тях продължително време или не довърши започната вече работа или проект –независимо от причините.

Дайте ясни и точни инструкции на вашите близки или законни представители. Решенето за съдбата на дигиталните активи не би трябвало да бъде оставено изцяло на въображението и инстинктите на наследниците и представители.

Напишете инструкции кой какви задачи има по отношение на различните категории - кои да бъдат унищожени, по какъв начин да бъдат използвани останалите. Някои от вас могат да поискат акаунта в социалните мрежи да бъде достъпен за съпруга, други не биха желали това да се случи по никакъв повод.

Мога ли да наследя дигитални активи?

Отговор на този въпрос дават юристи, които се съгласиха да коментират темата:

“Допълнително изниква въпросът доколко имейлите и други подобни дигитални активи изобщо биха могли да са част от наследството на починалото лице? В България например наследството не съвпада изцяло с имуществото на починалото лице, защото от него отпадат строго личните му и неимуществените права и задължения, които се погасяват с акта на смъртта, затова наследяването на имейла би било по-скоро невъзможно. Изключения правят обектите на авторско право и сродните му права, които след смъртта на автора до изтичане на срока за защита на авторското право се упражняват от неговите наследници, включително част от неимуществените му права.

Може обаче да се мисли в посока на това починалият приживе да направи указания в завещание за разпореждане с неговото имущество, което по своята правна природа няма да бъде наследяване, а по-скоро предоставяне на съответните активи на посочено от завещателя лице. В тази връзка вече съществуват множество уеб-услуги, напр. „дигитални завещания“, които макар и в България да нямат правната сила на завещание, представляват договор между лицето и доставчиците на услугата, по силата на който след смъртта на лицето, достъпът до онлайн акаунти и активи се предоставя на предварително посочени лица. Валидността на този договор в България е спорна, предвид факта, че се сключва по случай на смърт, но така или иначе услугата е достъпна в Интернет.",коментира Десислава Станкова – специалист в областта на ИТ правото.

Правото да бъдем „забравени“ в интернет

„Дигиталната следа не винаги може да бъде заличена от лицето, което я е оставило. Така например една от най-използваните търсачки – Google, индексира всяка постъпила в интернет информация, като буквално копира цялата он-лайн активност. Потребителите на тази информация обаче нямат възможност да влияят пряко върху нейното съхранение и върху резултатите, които се генерират при търсенето. С оглед разрешаването на този въпрос в Европейския съюз се „роди“ идеята за едно ново информационно право: правото на всеки да бъде забравен в интернет.“, коментира Стоян Ставру в своята статия "Наследяване в Облака" от 29 май 2011 г.

„На това „европейско“ по своя произход право (идеята за което всъщност съществува все още в зародишно състояние ) се противопоставя „американското“ право на свобода на словото. Противопоставянето е етап от продължаващото векове единоборството между правото на индивида да контролира личната си информация и правото на обществото да разполага свободно с информацията, разменяна в публичните пространства, каквото пространство безспорно е и интернет. Дотолкова, доколкото голяма част от сървърите на социалните мрежи са базирани в САЩ, европейските съдилища ще трябва да се съобразят със съществуващите там правни „нагласи“ .

Правото да бъдем забравени в интернет би могло да се наложи най-лесно като част от последиците от физическата смърт на лицето“

Предпазване от кражба на самоличност

В наши дни тревогата и опасността от кражба на идентичност продължава да нараства. Представете си колко лесно може да бъде сторено това от човек, който вече не е в състояние да полага грижа за активите си или от починало лице.

В случай, че не сте оставили информация и надлежни инструкции, така че ваши близки или представители да се разпоредят, то хакерите много лесно могат да откраднат вашата самоличност, да използват неправомерно кредитните ви карти и да направят куп допълнителни поразии. Различни наблюдения показват, че сдобиването с информация за починали хора е повече от лесно и базирано на публични източници, като некролози, жалейки, дори от съобщения в социалните мрежи.

Заключение

Когато вашето имущество не е изцяло лично и към него има включени бизнес активи наследниците или законните представители могат да изпитат сериозни затруднения. Задачата става още по-трудна при наличие на дигитални активи, които трябва да бъдат надлежно класифицирани, наследени и управлявани.

Разберете повече за личните финанси от вашия Личен финансов консултант.