5-ият годишен индекс за цифрово качество на живот (DQL) на Surfshark нарежда България на 40-то място в света, падайки с десет позиции спрямо миналата година. От 5-те стълба на индекса, България се представя най-добре в областта на електронната сигурност, заемайки 22-ро място, докато е изправена пред предизвикателства в качеството на интернет, класирайки се на 89-то място. Страната е на 36-то място по достъпност на интернет, на 55-то място по електронно правителство и на 75-о място по електронна инфраструктура. В общия индекс България изостава от Румъния (14-та), но изпреварва Сърбия (50-та). Като цяло европейските страни са водещи в света по дигитално качество на живот, като България е на 29-то място в региона.
 
„В много нации „цифровото качество на живот“ се е сляло с по-широката концепция за цялостно „качество на живот“. Няма друг начин да го разгледаме сега, когато толкова много ежедневни дейности, включително работа, образование и свободно време, се извършват онлайн. Ето защо е изключително важно да се определят областите, в които дигиталното качество на живот на нацията процъфтява и където е необходимо внимание, което е точната цел на индекса DQL“, казва Габриеле Ракаите-Красауске, говорител на Surfshark.
 
Качеството на интернет в България е с 16% по-ниско от средното за света.
 
Фиксираният интернет е средно 114 Mbps в България. За да поставим това в перспектива, най-бързият фиксиран интернет в света – този в Сингапур – е 300 Mbps. Междувременно най-бавният фиксиран интернет в света – този в Йемен – е 11 Mbps.
Мобилният интернет е средно 215 Mbps. Най-бързият мобилен интернет – този на ОАЕ – е 310 Mbps, докато най-бавният мобилен интернет в света – този на Венецуела – е 10 Mbps.
 
В сравнение с Румъния мобилният интернет в България е със 178% по-бърз, докато фиксираният широколентов достъп е с 56% по-бавен. От миналата година скоростта на мобилния интернет в България се е подобрила с 41%, докато скоростта на фиксирания широколентов интернет е нараснала с 28%.

istock
istock

Интернетът е достъпен в България в сравнение с други страни.
 
Българите трябва да работят 1 час и 31 минути на месец, за да си позволят фиксиран широколентов интернет. Въпреки че това е по-малко от средното, то е 5 пъти повече, отколкото в Румъния, която има най-достъпния фиксиран интернет в света (румънците трябва да работят 18 минути на месец, за да си го позволят).

Българите трябва да работят 55 минути 53 секунди на месец, за да си позволят мобилен интернет. Това е 3 пъти повече, отколкото в Люксембург, който има най-достъпния мобилен интернет в света (люксембургчани трябва да работят 16 минути на месец, за да си го позволят).

България е 22-ра в света по електронна сигурност — с 3 позиции по-надолу от миналата година.
 
Стълбът за електронна сигурност измерва доколко една страна е подготвена да се противопостави на киберпрестъпленията, както и колко напреднали са законите за защита на данните на страната. България изостава от Румъния, която е на 6-то място, но изпреварва Сърбия (38-мо) в стълба на електронната сигурност. България е готова да се бори с киберпрестъпността, а тъй като е член на ЕС и подлежи на GDPR, страната има отлични закони за защита на данните.

Ръст на киберпрестъпленията у нас

България е на 75-о място по е-инфраструктура и на 55-о по е-правителство.
 
Усъвършенстваната електронна инфраструктура улеснява хората да използват интернет за различни ежедневни дейности, като работа, учене, пазаруване и т.н. Този стълб оценява колко високо е проникването на интернет в дадена страна, както и нейната мрежова готовност (готовност за да се възползват от информационните и комуникационните технологии). Интернет проникването в България е умерено (70% — 89-то място в света), а страната е на 49-то място по готовност на мрежата.
 
Стълбът на електронното правителство показва колко напреднали са дигиталните услуги на правителството и нивото на готовност за изкуствен интелект (AI), което страната демонстрира. Електронното правителство на България е над средното за света.
 

istock
istock

В световен мащаб интернет е по-достъпен от миналата година.
 
Фиксираният интернет е с 11% по-достъпен от миналата година - средно хората трябва да работят 42 минути по-малко на месец, за да си го позволят. Мобилният интернет е с 26% по-достъпен от миналата година - хората трябва да работят 41 минути по-малко, за да си го позволят.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg