Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че едва 1% от заетите в икономиката са медицински сестри.
„Да, критична точка достигаме наистина“, категорична е Петя Георгиева, икономист в ИПИ и автор на анализа. Според нея, проблемът не се изчерпва само с броя на сестрите.
Обсъжда се промяна на категорията труд за част от здравните работници
„Изобщо специалистите по здравни грижи в България не са само сестрите – това са акушерки, фелдшери и други“, сподели тя пред NOVA.
Последици за болничната помощ
Най-тежко се усеща липсата на сестри в болничната помощ. „В болниците този проблем е най-голям. Почти всички лечебни заведения за търсят такива специалисти“. Георгиева подчертава, че дори в централни болници в столицата има остър недостиг, а в общинските болници положението е още по-сериозно.
„Когато тези специалисти са малко на брой, те са силно натоварени, не са удовлетворени от своята работа, не виждат перспектива и напускат“. Проблемът се засилва и от факта, че все по-малко ученици избират да се обучават за медицински сестри, а още по-малко завършват и остават в професията.
Какви заплати взимат медицинските специалисти у нас
Регионалният дефицит – навсякъде е тежко
За разлика от личните лекари, при медицинските сестри няма ясно изразени регионални различия. „Навсякъде положението е изключително тежко. Дори в столицата“. Причините за това са комплексни – завършилите често заминават в чужбина, тъй като там намират по-добри условия и заплащане.

Лекарите леко се увеличават, но заради друга динамика
Докато броят на лекарите леко расте, Георгиева отбелязва важна разлика - между младите лекари и тези, които вече са утвърдени в професията. Тя обясни, че лекарите имат дълъг и сложен път на специализация, но след това се радват на по-добри възможности за реализация и доходи.
Ще останем ли без здравна грижа: Медицинските служители искат увеличение на заплатите със 150%
„Това е една много ясна перспектива. За съжаление, при медицинските сестри такава перспектива по-скоро не съществува.“
Какво е решението според ИПИ?
Проблемът със заплащането стои в основата на кадровия срив. „Очевидно пазарът не решава проблема с недостига. Каквито и възнаграждения да получават, те не са достатъчни“. Георгиева е категорична, че държавата трябва да приоритизира сектора.
„Трябва да се вземе решение – тези специалисти трябва да бъдат приоритет. Заплащането им трябва да бъде средно добро“.
По думите ѝ това ще изпрати позитивен сигнал към бъдещите ученици и студенти: „Подобно на това, което се случи при учителите – когато се вдигнаха заплатите, професията започна да привлича добри кандидати“.

„Болниците държат персонала с пенсионна възраст“
Тежката възрастова структура също е притеснителна. „Част от болниците имат много възрастни медицински сестри, които буквално не могат да се пенсионират, защото ако се откажат, цели отделения трябва да бъдат закрити“.
България се нуждае от 30 000 медицински сестри
Според анализа на ИПИ и думите на Петя Георгиева, бъдещето на здравната система зависи от това какви мерки ще бъдат взети днес. Решенията трябва да започнат със заплащането, но не могат да спрат дотам – необходими са цялостни политики за привличане, обучение и задържане на кадри.
„Ако не се вземат мерки сега – веднага, този проблем няма да бъде решен“, заключи експертката от ИПИ.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase