Много хора имат един неизползван резерв, за който рядко се замислят или дори не знаят за съществуването му преди да го получат в неочаквано наследство. Това са дядовите ниви или наследствената земеделска земя, каквато почти всеки българин притежава. Земеделието у нас е изключително раздробено между малки собственици. Въпреки засиленото уедряване през последните години, все още близо 20 млн. парцела са собственост на над 3 млн. души.

Ръстът на цените на земеделската земя през последните години кара все повече българи да погледнат към дядовите ниви като източник на сигурно финансиране. Ако не използвате земята си по предназначение, то тя се разпределя служебно между арендаторите. Съгласно ЗСПЗЗ, всеки земеделски стопанин, на когото са предоставени „бели петна“, е длъжен да заплати за тях рента, като сумата се внася в специална банкова сметка за чужди средства, управлявана от съответната областна дирекция „Земеделие“.

Къде нивите са най-скъпи у нас

Не е рядкост обаче някой недобросъвестен роднина да се опита да ви отнеме земята чрез измама или еднолично да се облагодетелства от рентата. Има случаи, в които дори арендатори изготвят фалшиви договори за наем и ги регистрират в общинските служби „Земеделие“. По неофициални данни се счита, че около 20% от българската земя със селскостопанско предназначение се обработва по силата на фалшиви договори за наем или аренда. Така че, ако имате наследствена земя, е време да потърсите правата си над нея – може само да спечелите.

Проверете къде и какво притежавате

Първата стъпка е да отидете в Поземлената комисия с удостоверение за наследници. От там следва да получите информация кой е арендаторът. След това трябва да се свържете с него и да му представите необходимите документи – не само скици, а и удостоверение за наследници, в което трябва да фигурирате.

istock
istock

Договорът може да се сключи с един от наследниците (и едногодишен, и дългосрочен). Договор за наем със срок по-дълъг от една година може да подпише наследник, който притежава повече от 25% или над 1/4 идеална част (чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ), а договор за аренда – съсобственик с над 50% или повече от 1/2 (чл.3, ал.4 от ЗАЗ).

Арендаторът също е в правото си да изплаща рентата на един от съсобствениците. Отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно Закона за собствеността. Но можете лично да се уговорите с арендатора да си получавате рентата съобразно вашата идеална част.

Имате право да си получите дължимата рента за последните 3 години. Рентата трябва да ви плати този от сънаследниците, който я е получил. Ако откаже, следва дело и след съдебно решение във ваша полза съсобственикът ще трябва да плати рентата заедно с разноските по делото.

По закон всеки договор за аренда на земеделски земи се вписва в Агенцията по вписванията – Имотен регистър. Освен това всяка стопанска година земеделските производители декларират коя земя ще обработват и по какъв договор през съответната година. Името на арендатора може да откриете и в Регионалната дирекция на ДФ „Земеделие“ – там би трябвало да е вписан като земеделски производител.

За колко можете да продадете нивите си

И Имотният регистър и дирекциите на ДФ „Земеделие“ се намират в областния град по местонахождение на имота. Затова трябва да знаете на територията на коя област се намират земите. Но в ДФ „Земеделие“ ще трябва да се легитимирате с удостоверение за наследници, скици и решения на поземлената комисия за възстановяване собствеността на земите. Справка в Имотния регистър можете да направите и без документи (само срещу малка такса), стига да знаете ЕГН-то на съсобственика, който получава рентата.

От Поземлената комисия трябва да изискате информация кой е заявител на имота ви в заявлението по чл.70 от ЗСПЗЗ. Длъжни са да ви предоставят тази информация. Дори обаче по някаква причина да не ви я дадат – тя е достъпна в споразуменията по чл.37 на сайта на Областната дирекция „Земеделие“, към която е съответното землище. По номер на имота може да проверите дали той се води бяло петно.

istock
istock

Ползване на земите и „бели петна“

Ползването на земеделските земи е уредено в ЗСПЗЗ и има много специфични моменти, които трябва да бъдат съобразени. Между ползватели и собственици на земеделски земи се изготвят споразумения за ползване. В повечето случаи участват само ползватели.

До 31-ви юли, преди започване на стопанската година, всеки ползвател и собственик, който желае да си ползва земята, подава заявление по чл.69/чл.70 в Общинската служба. В това заявление се посочва дали ще обработва земята в реални граници или ще се образуват масиви за ползване.

Когато собственик/наследник подаде декларация, че ще ползва земята в реални граници, тя не участва в разпределянето на масивите. Когато се образуват масивите, се формират два вида имоти – имоти, които ползвателят/наемателят ползва по правно основание и т.нар. „бели петна“.

Белите петна са имотите, за които ползвателите нямат договор и заплащат наем към Областната дирекция по земеделие в размер на средното рентно плащане за съответното землище. Този наем се дължи на собствениците, които трябва да подадат заявление за изплащане на тези суми, за да ги получат.

Какви обезщетения взимат собственици при отчуждаване на земите

В случай че нито вие, нито ползвателят е подал заявление, че ще ползва земята – тогава имотите се превръщат в бели петна и е необходимо да подадете заявление в Общинската служба за изплащане на сумите. Ако обаче имотите ви са декларирани от ползвателя и няма преведена сума, не може да търсите нищо от ОД „Земеделие“.

Ако има суми за получаване, трябва да подадете заявление по чл.37в или чл.37ж в Общинската служба по земеделие. Имате право да си получите сумите за 10 години назад. Заявление се подава за всяка стопанска година. Необходимите документи са: удостоверение за наследници (ако имотът е наследствен) и банкова сметка на един от наследниците.

Достатъчно е един от наследниците да подаде заявлението. Изплаща се цялата сума за имота като данъци не се дължат. Банковата сметка се изисква, за да ви бъде преведена сумата, тъй като тя е преведена по сметка на Областна дирекция „Земеделие“, откъдето следва да я прехвърлят на вас.

Сума за изплащане

След като се уточни дали имотите са бели петна или са заявени от ползвател или от наследник в ОСЗ. Ако са бели петна – плаща се толкова, колкото е размерът на средното рентно плащане за конкретното землище. Размерът на средното рентно плащане се определя от ОД „Земеделие“ на база наемното/арендното плащане на вписаните дългогодишни договори.

Към всеки имот, който е бил бяло петно, е посочена дължима сума за имота спрямо неговата използваема част. За всеки район и за всяко землище размерът е различен. Информация колко следва да получите е поместена в сайта на Областната дирекция „Земеделие“ в каченото на сайта споразумение.

Ако имотът не е бяло петно, а наследникът е получавал 4 години рента от ползвател или сам е обработвал земята, следва да ви изплати дължимия наем за вашата идеална част. Наемите на земите не са регламентирани – всичко е до договорка между страните по договора и за всеки район наемите са различни.

Наемателят по договора следва да разполага с разходни документи относно изплатения наем за тези години, от които може да се види каква сума е получил наследникът и каква е полагащата ви се част от тази сума. А ако е подавал заявление в ОС „Земеделие“ за изплащане на белите петна и му е изплатена цялата сума за имотите, вие няма да получите нищо от ОД „Земеделие“, тъй като сумата вече е изплатена.

При всички положения, когато наемът е изплатен на един от съсобствениците, спорът трябва да се разреши между съсобствениците и няма как да предявите претенции към трети лица. Но е необходимо първо да си изясните фактите, да проверите кой и на какво основание е обработвал и заявявал имотите, да съберете документи, за да може да се прецени какви действия трябва да се предприемат.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg