През 1965 г. подкомисия в Сената на САЩ прогнозира, че в резултат на увеличаване на производителността на труда от автоматизацията и "кибер нацията" - с други думи, компютърната революция - американците ще работят само около 20 часа на седмица през 2000 година, и ще почиват със седем седмици повече.

Но през 1991 г. средният американски работник работи със 163 часа повече годишно, отколкото през 1973 г. А в много семейства започват да работят и двамата родители.

Трябва да се отбележи, че повишаването на производителността на труда е придружено с увеличаване на употребата на енергия и реално е свързано с повече труд, а не само с по-голяма ефективност. Новите технологии позволяват на работниците да вършат повече работа и то по-бързо. Работното време е по-изтощаващо, докато хипер-конкуренция за трудовите позиции прави процеса още по-стресиращ.

Повишаване на производителността означава и, че потребителите вече изпълняват различни задачи, които преди са им били предлагани под формата на услуги. От записване на резервации за самолетни билети до наливане на бензин от автоматизирани колонки.

Защо вместо да намалява, работното време в САЩ стабилно расте през последния половин век? През 100-те години след гражданска война американските работници извоюват множество привилегии, включително и по-малко работни часове седмично.

На 1 май 1886 г, половин милион работници изпълват улиците на големите градове в Америка, за да искат осемчасов работен ден. По време на Голямата депресия бизнесът въвежда 30-часова работна седмица.

До Втората световна война, по-високите заплати и по-краткото работно време са основни изисквания на работническото движение. Но след войната заплахата от покачване на безработицата намалява. В следвоенната ера, подпомогнато от телевизията, се ражда т.нар. "консуматорско общество". Очакванията за по-големи жилища и коли се увеличават. По-лесният достъп до кредит носи изобилие от материални блага на средната класа.

След 1980 г. средната заплата започва да изостава от производителността. Но това не разколебава консуматорите. Те продължават да купуват, вече за сметка на увеличаване на дълговете им.

По време на икономическия бум в края на 1990-те, американците работят повече от пословичните работохолици - японците.

Европейците поемат по различен път през втората половина на XX век. Подтикнати от силни и активни движения на трудещите се и социално-демократични политически партии, европейците превръщат по-голямата част от увеличената производителност в повече свободно време. Сега те работят само 80-85 на сто от времето, което се труди средният американски работник. А в много страни в Европа хората се пенсионират по-рано, което прави разликата още по-голяма.

Средностатистическият холандски работник се труди по-малко от 1 400 часа на година, сравнено с почти 1 800 часа за американския му колега. В същото време холандската икономика е много продуктивна, безработицата е много по-ниска, отколкото в САЩ, страната има положителен търговски баланс и нивата на личните спестявания са значителни. Подобно е положението и в Германия, и в Норвегия.

Холандският акцент върху свободното време датира поне от 1982 г, когато работодателите и синдикатите подписват споразумението Васенаар. Според него синдикатите приемат ограничен растеж на заплатите в замяна на намаляване на работното време и увеличаване на заетостта на непълно работно време. Този пакт спира инфлационния натиск и води до икономически обрат, който мнозина наричат "холандското чудо".

Безработицата пада от 12 на сто до 5 на сто. Броят на заетите на непълно работно време нараства рязко. Средната работна седмица е намалена с три часа. Производителността на труда се повишава.

Повечето свободно време дава своите положителни резултати. През 2007 г. проучване на UNICEF класира благосъстоянието на децата в Холандия като най-високото в света. А САЩ са поставени на 20-то място от 21 изследвани богати страни.

В САЩ, обичайни за Европа привилегии като платен отпуск по болест, отпуск по семейни причини и т.н. са непознати.

За американците, средният годишен платен отпуск вече е намалял до малко повече от една седмица, според последните проучвания.

Ваканцията все повече се превръща в привилегия на елита. Парадоксално, но американският опит показва, че колкото по-ниска е заплатата на работника, толкова по-малко вероятно е той да получи какъвто и да е платен отпуск.

Може би в този дисбаланс са заложени дългосрочните проблеми на американския трудов пазар и превръщането на много от американците в потребители, залепени за екраните на телевизорите във времето, когато не работят или не пазаруват.

Текстът, цитиран от Bloomberg, е част от новата книга на Джон Де граф и Дейвид Баткер: "За какво е икономиката така или иначе: Защо е време да спрете да преследвате растежа и започнете да гоните щастието". Авторите са директори на неправителствени организации, които пропагандират устойчивa, справедлива и просперираща икономика.