Доколко по социални съображения не може да се допусне целият трудов доход на едно лице да се използва за погасяване на задълженията му, законът определя т.нар. несеквестируем доход - един минимум, който да гарантира задоволяването на базовите нужди на длъжника и неговото семейство.

Определянето на секвестируемата част от дохода зависи от два фактора: размера на заплатата и броя на децата, които длъжникът издържа. Подробните правила се съдържат в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на Република България.


Данъчни търсят длъжници

Какви са законовите разпоредби относно взаимовръзките между минималната работна заплата и определянето на минимумът, гарантиращ базовите нужди на длъжните и техните семейства, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Минималната работна заплата служи като единица мярка за определяне на секвестируемата част от дохода на едно лице по смисъла на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В него е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

istock
istock

- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Проверяват за неплатени данъци, ако изнасяме пари в брой

В тълкувателно решение Върховния касационен съд (ВКС) се дава отговор на един твърде дискусионен въпрос в практиката през последните години - дали думите „чийто размер е над минималната работна заплата“ се отнасят само за пенсиите, или и за трудовите възнаграждения.

Според ВКС „несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата, и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията.

Няма основание да се приеме, че законодателят третира различно длъжниците, които получават доходи от полагането на труд, от тези, които получават доходи от пенсия. Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници - минималната работна заплата“.
Следователно работниците и служителите, получаващи трудово възнаграждение до този размер, нямат секвестируема част от заплатата.

Припомням, че за защита на служителите, които полагат най-нискоквалифициран труд, е определена Минимална месечна брутна работна заплата, която към настоящия момент (2023 г.) е 780 лв. Това означава, че по закон, не може да бъде уговаряно месечно брутно възнаграждение (за полагане на нормален труд в нормално работно време) в по-малки размери.
 

Справка:

чл. 446 ГПК

Решение № 2 на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg