Справедливото възнаграждение е един от основните принципи на съвременното трудово законодателство. Една от ключовите е разпоредбата в Кодекса на труда, която гарантира изплащането на минимум 60 процента от трудовото възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

Дали тази законова гаранция играе важна роля в предотвратяването на експлоатацията на работниците и осигуряването на минимално равнище на доход за тях, отговаря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Преди всичко следва да уточним, че в такива ситуации разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение продължава да се дължи от работодателя и следва да се изплати допълнително, заедно с лихва. Това представлява стимул за работодателите да изплащат възнагражденията навреме и в пълния им размер, като се предотвратява евентуалното забавяне или неплащане на трудовите заплати.

Работата за държавата дава по-високи заплати

Следва да се отбележи, че дори и най-малкото забавяне на трудовото възнаграждение – било то заплата, премия, бонуси, командировъчни или други парични средства, свързани с извършения от работника труд, се счита за бавене и подлежи на изискване. Това е от съществено значение за защитата на трудовите права и предотвратяването на евентуални злоупотреби от страна на работодателите.

istock
istock

Ако забавената сума не бъде изплатена доброволно и работодателят е забавил минимум една месечна заплата, служителят има право да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие. За целта, работникът трябва да уведоми работодателя със заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение. То се счита за прекратено от момента, в който работодателят получи заявлението, без да е необходимо неговото съгласие. Това предоставя на работниците необходимата законова защита в случай на забавено възнаграждение, като им осигурява възможността да предприемат действия за защита на своите права.

Прекратяването на трудовото правоотношение в такива случаи е крайно средство, което работниците и служителите могат да използват, ако не успеят да постигнат разумно и своевременно решение с работодателя си. Въпреки това, то е от съществено значение за защитата на техните права и запазването на достойните условия на труд.

Какви са правата ни, ако бавят плащането на заплатата

Според законодателството, работниците имат право да подадат искова молба срещу работодателя им в районния съд по седалището на работодателя или по мястото, където изпълняват трудовата си дейност. Този принцип осигурява удобство за работниците, като им дава възможност да избират мястото за предявяване на исковете си.

Срокът за подаване на искова молба е до 3 години, считано от датата, на която е трябвало да бъде изплатено съответното трудово възнаграждение. При превишаване на този срок, работниците и служителите губят правото си да предявят искове срещу работодателите си. Този период предоставя достатъчно време за работниците да се консултират с адвокати и да подготвят необходимата документация за исковете си.

След успешно приключване на съдебното производство, съдът обикновено осъжда работодателя да изплати дължимите суми на работника или служителя. При такова развитие на съдебния спор, разноските по делото обикновено се поемат от работодателя. Това представлява допълнителна гаранция за работниците, че правата им ще бъдат спазвани и че няма да понесат финансови загуби в резултат на съдебните процедури.

Като цяло работниците и служителите разполагат със законова защита в случай на забавено възнаграждение и имат право да прекратят трудовото си правоотношение без предизвестие. Този законов инструмент е важно средство за осигуряване на справедливост и защита на работниците от евентуални недобросъвестни практики на работодателите.

Такова право дава възможност на работниците да предприемат действия, когато техните права са нарушени, като гарантира, че те ще бъдат защитени в случай на забавяне на заплатите или други нарушения от страна на работодателя. Това е от особено значение за поддържането на баланс в трудовите отношения и за предотвратяването на злоупотреби, като същевременно се осигурява правилното упражняване на работническите права. Дали обаче всичко това е справедливо към работещите, остава отворен въпрос.

Справка:

Чл. 245 от Кодекса на труда

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase