Намалението на енергийните цени фактически субсидира и богатите хора, и хората, които нямат доходи да посрещнат тези плащания. По този начин се засилва социалното неравенство, посочват от Българската стопанска камара.
Според тях решенията на проблема със скъпата електрическа енергия са: прилагане на компенсаторни механизми само за онези слоеве от населението, за които сметките за енергийно потребление са непосилни и ревизия на дейността на монополните дружества и регулаторния орган, както и други мерки, гарантиращи повече прозрачност и ефективност на енергийната система.
Увеличението на минималната работна заплата без оценка на въздействието на тази мярка води до негативни последствия за икономиката.
Видно от данните на
Националния статистически институт и Евростат, има пряка корелация между
ръста на минималното възнаграждение и повишаването на безработицата.
Факт е, че в периода на криза България изгуби над 400 000 работни места и над 100 000 самонаети, повече от половин милион души са извън пазара на труда, а това означава, че е нараснал броят на лицата, за които социалните фондове трябва да се грижат.
Висшата форма на солидарност са данъците и особено ДДС и акцизите, допълват от БСК. И питат защо само от индустрията се очаква солидарност – къде са фирмите от финансовия сектор и услугите, къде са политическите партии, чиновниците, членовете на общински съвети...
Целият този популизъм според БСК води до намаляване на конкурентоспособността на българската икономика, което е в основата на днешната ситуация. Днес всички ние плащаме грешните стъпки на досегашното управление.