Богатите българи ще трябва да бръкнат по-дълбоко в джобовете си, защото ще бъдат натоварени с нови данъци. Това е част от антикризисната програма, оповестена от премиера Бойко Борисов.

Богатите ще трябва да плащат налог в размер на 20% от движимото и недвижимото си имущество. Новият данък ще засегне собствениците на яхти, луксозни автомобили, апартаменти с площ над 250 квадратни метра и хората с банкови депозити над 100 000 лева.

Премиерът Бойко Борисов обясни след извънредно заседание на Министерския съвет, че с антикризисната мярка не се очаква да влязат много средства в хазната, но целта е богатите също да се солидаризират в кризата с другите слоеве в обществото.

Плоският данък няма да бъде премахнат, както ден по-рано предложи социалният министър Тотю Младенов. Той лансира идеята си, като изтъкна, че така от богатите щели да влизат повече пари в бюджета. Според него данъкът трябваше да бъде временно отменен до края на 2011 г., като налогът върху доходите варира от 10 до 22%.

Кабинетът би отбой за осигуровките, слага таван на заплатите

Освен че въвежда данък "Лукс" за богатите българи и запазва плоския данък, кабинетът даде заден ход в намеренията си да задължи държавните служители да плащат сами здравните и социалните си осигуровки. Това решение дойде след протестите на полицаи, военни и служители на Националната агенция по приходите (НАП) в събота. По думите на Борисов се очаква да излезем от кризата през 2011 година и чак тогава ще се мисли чиновниците да поемат сами своите осигуровки и държавата и бизнесът да плащат наравно.

Министър-председателят каза още, че през 2011 година най-вероятно ще има възможност да бъдат увеличени заплатите на полицаи и военни. Той за пореден път подчерта, че пенсиите, майчинските надбавки и социалните помощи няма да бъдат пипани. Премиерът обясни, че пенсиите няма да бъдат облагани с данъци, а възрастните хора ще плащат налози единствено ако получават допълнителни възнаграждения под формата на заплата.

Само преди седмица правителството лансира идеята си държавните служители да се задължават сами да плащат здравните и социалните си осигуровки. Това беше алтернатива на друго решение на кабинета - здравната вноска да бъде увеличена от 8 на 10 процента. Намерението беше по-високата вноска да бъде заплащана още от 1 април. По този начин трябваше да се намерят пари за лекарите, които протестираха заради неизплатени средства от Националната здравноосигурителна каса. Държавните служители обаче реагираха остро на варианта сами да си плащат за здраве и пенсия.

В антикризисния план на правителството се предвижда поставянето на таван на заплатите на държавните чиновници.

"Аз продължавам да смятам, че таванът на заплатите в публичния сектор трябва да бъде премиерската заплата. Получих информация, че в някои държавни болници се получават заплати от 32 000 лева и дори 72 000 лева месечно", подчерта премиерът.

Някои директори на РВД-та получавали по 12 000 лева на месец.

"Не може аз да работя събота и неделя до тъмно и да получавам 3200-3300 лева, а чиновниците да взимат такива заплати", отсече Бойко Борисов.

За да запълни дупката в бюджета, правителството най-вероятно ще прибегне до заем от Европейската инвестиционна банка за инфраструктурни проекти. Намерението на кабинета да вземе заем от евроинституцията било провокирано от факта, че лихвите по заемите там са много ниски и се реализират по възможно най-опростената банкова схема. Кабинетът смята да оцени имотите, които притежава и в момента се отдават на много нисък наем. Тези, които не са потребни, ще бъдат продадени на пазарни цени. Правителството възнамерява да емитира и държавни облигации чрез Българската народна банка.

По повод твърденията на лидера на БСП Сергей Станишев, че фискалният резерв е съвсем близко до законния минимум, т.е. до 6,3 милиарда лева, премиерът коментира:

"Фискалният резерв е 6,5 милиарда лева към февруари месец. Размерът му се дължи на факта, че държавата е започнала да се разплаща с бенефициентите на европейските програми, както и заради това, че е покривала дълъг списък от безплатни лекарства. Разплащанията са били авансови, т.е. от националния бюджет, но след отпускането на евросредствата за програмите, тези пари отново ще влязат в хазната".

Синдикати и работодатели с 50 мерки срещу кризата

Увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли, замразяването на цените на държавнорегулираните стоки и услуги, въвеждане на гъвкаво работно време с цел запазване на работните места.

Това са част от общо 50-те антикризисни мерки, около които се обединиха синдикати и работодатели. По думите на вицепрезидента на КНСБ Пламен Димитров кабинетът подкрепя идеята на бизнеса и синдикатите да не се намаляват осигурителните вноски до 2011 г. Той допълни, че социалните партньори застават зад идеята за въвеждане на необлагаем минимум.

По отношение на заетостта се предлага въвеждане на намалена работна седмица, специфичен отпуск по икономически причини за работниците. Освен замразяване на намаляването на осигурителните вноски синдикати и работодатели искат отказ от увеличаване на здравната вноска, изготвяне на график за изплащане на задължения от държавата и общините към предприятия, изпълнили обществени поръчки, незабавно възстановяване на ДДС към фирмите, ускоряване на схемите по европейските оперативни програми.

Според Димитров консенсусните мерки могат да донесат приходи в размер на 5-8 млрд. лв., или 7- 10 процента от БВП. По думите му Бойко Борисов е заявил, че ако се намерят допълнителни приходи, няма да се увеличава осигурителната тежест за държавните служители.