Когато човек няма истинска концепция как да реши сложен проблем, обикновено се опитва да се измъкне с лесно, но неефективно решение. Като например да се свали ставката на ДДС върху храните или върху лекарствата. А защо не и върху горивата и книгите?
Истината е, че подобни призиви са регулярни, но кръстосан натиск от бизнеса като този от последните месеци отдавна не е имало.
До голяма степен управляващите от ГЕРБ сами са си виновни за увеличения апетит да се посегне на най-важния данък в държавата. През първите три години от мандата на правителството премиерът Бойко Борисов и заместникът му Симеон Дянков спонтанно
ту сваляха, ту качваха данъка
в словесните си изяви. Първо налогът щеше да се сваля с 2 пункта, после щеше да се качва с 3-4 пункта, след това щеше да пада на няколко стъпки с по 0,50 пункта. В последно време Дянков се зарече, че няма да пипа данъка, каквато трябваше да е позицията му от самото начало. Но по-добре късно, отколкото никога.
Претенции за диференцирана ставка на ДДС засега има за храни, лекарства, горива и книги, но нищо не пречи и други браншове да поискат данъчна отстъпка - например за водоснабдяване, транспорт, посещение на кина, театри или състезания, за покупка и ремонт на жилища като част от социалната политика и т. н., т. е. за всичко, разрешено от директива 112 на Съвета на ЕС за ДДС. Хубаво е все пак да се има предвид, че според същата директива една държава членка може да прилага най-много две намалени ставки, които трябва да са на ниво минимум 5%.
Основният аргумент на апологетите на нисък данък за определени групи стоки е това да се превърне в контрамярка на тенденцията към поскъпване и
временно да облекчи цените
за най-уязвимите социални групи в най-бедната страна в ЕС.
Къде обаче са пропуските в подобна хипотеза? Първо, няма никаква гаранция, че свалянето на ДДС от 20% на 5% върху месото например ще поевтини съответната стока в магазина също с 15%. Месопреработвателите дори сами признават, че вероятно намалението на крайната цена ще е по-малко, като остатъкът ще остане като печалба за фирмите в хранителната индустрия. Но това щяло да бъде полезно, защото ще гарантира поне временно задържане на цените в условия на непрекъснато увеличаващи се производствени разходи. Очевидно е, че свалянето на ДДС за храните ще има твърде краткотраен ефект върху цените и по никакъв начин не може да е истинска мярка за ограничаване на поскъпването.
Още по-сериозният проблем е, че през намалената данъчна ставка не може да се прави политика. Финансовото министерство винаги е обяснявало, че идеята на родната данъчна система е да е максимално опростена и равнопоставена - с максимално широка данъчна основа, т. е. с минимум преференции и изключения, и ниски ставки, еднакви за всички.
Истинската социална политика се прави не през приходите в бюджета, а през разходите - с целенасочени програми, с работещи мерки за уязвимите социални групи. Това гарантира най-малкото, че парите ще отидат по предназначение. Иначе намалението на ставката на данъка върху хляб “Добруджа” например ще спести разходи както на най-бедните, така и на хората с по-високи доходи. И всъщност ще е разпиляване на ресурс по отношение на целта мярката да бъде вид социална защита. Освен това подобни диференцирани ставки изкривяват пазарното поведение на купувачи и производители - например стимулират потреблението на по-евтини, но по-некачествени продукти.
Никак не е за пренебрегване и фактът, че една сложна данъчна система силно увеличава разходите за администриране. Фирми и данъчна администрация ще потънат в безконечни технически спорове дали дадена продукция попада или не в обхвата на облекчената ставка. Практиката показва и че данъчните
измами ще се увеличат.
Очевидно е, че евентуалният позитивен ефект от подобна мярка е доста несигурен. Доказателството за това е и докладът на ЕК от далечната 2007 г., изготвен на базата на сериозно проучване на консултантите от Copenhagen Economics за истинските ефекти от намалените ставки. Анализът е категоричен, че “прилагането на единна ставка по ДДС е със сигурност най-добрият избор от чисто икономическа гледна точка и действията в посока уеднаквяване на ставките биха имали значителни предимства”.
Консултантите са открили известни предимства на намалената ставка в някои “местно доставяни услуги”, но подчертават, че запазването на опцията за намалени ставки на ДДС на ниво ЕС е по-скоро наследство в законодателствата на държавите членки отпреди Маастрихт, а не е базирано на икономическата логика.
“Нужно е да се признае, че законодателството на Общността, такова, каквото е днес, не се основава на добре структуриран и логичен подход, а по-скоро отразява ситуацията, съществувала в държавите членки в началото на 90-те години”, изтъква ЕК. Така че на този фон е странно България да се връща назад и да прави грешки, които другите се чудят как да поправят.