Европейската комисия смята, че приходите в българския бюджет може да бъдат подсилени - чрез увеличаване на ставките и на обхвата на имуществени, екологични и енергийни данъци.

Това става ясно от работен документ, придружаващ препоръките на ЕК към Националната програма за реформи. Еконалози са например акцизите за горивата, тока и топлоенергията, а имуществени - данък сгради, данък наследство и др.

Според Брюксел главно заради проблемите в еврозоната българската икономика тази година ще има анемичен растеж, което поставя под риск постъпленията в бюджета. Ето защо на България се препоръчва както да засили борбата с данъчните измами и сенчестата икономика, която се оценява на около 30% от БВП, така и да потърси допълнителни приходоизточници.

Препоръките на ЕК за увеличаване на данъчното бреме се посрещат със смесени чувства в България. Преди дни шефката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова обяви, че промени в данъци за тази и идната година не се очертават. Но общините напоследък все по-настойчиво лансират разни идеи за осигуряване на повече свежи пари на бюджетите им, между които въвеждане на поземлен данък върху ниви, лозя, градини, ливади, както и индексиране на данъчните оценки на сградите всяка година с процента на инфлацията.

"Съществува възможност за увеличаване на данъчното облагане върху недвижимото имущество", пише в работния документ на ЕК. Препоръчва се и намаляване на кръга на освободените от плащане на сградния данък.

Според анализатора Георги Ангелов Брюксел има предвид това, че в момента у нас много недвижими имоти въобще не се облагат - например имотите на железниците, земеделските земи, горите, държавните и общинските имоти, религиозните здания. Освен това за имот, който е основно жилище, има 50% намаление за данък сгради - независимо дали е двустаен апартамент или палат за милиони. "Ограничаване на някои от тези твърде щедри облекчения би могло наистина да разпредели по-равномерно данъчната тежест", коментира Ангелов.

Според него обаче неразбирането в Брюксел за данъчното бреме у нас се дължи на "счетоводна заблуда".

"Облагането на недвижимите имоти изглежда твърде ниско, но това е главно защото такса смет не се отчита като данък, а тя си е данък, още повече че се определя на база на данъчна оценка, а не чрез някакъв обективен измерител", обяснява експертът.

На подобно мнение е и бизнесът.

"Таксата смет е втори данък имот", коментира Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара.

От БСК се тревожат, че общините прилагат двоен аршин и чрез системата от местни данъци и такси събират повече приходи от фирмите за сметка на публичната собственост. "Държавата и общините са най-големите собственици, притежават над 3 млн. декара земя, Министерството на отбраната "лежи" върху огромни активи", посочи шефът на стопанската камара. Той припомни и старата идея да бъде въведен общински или държавен данък върху пустеещите земи - не толкова за да се пълни бюджетът, колкото за да се насърчи използването на потенциално плодородните терени.

Брюксел вижда също и мегдан за вдигане на данъчното облагане, свързано с опазване на околната среда и с повишаване на енергийната ефективност, "тъй като данъчните приходи от транспорта (без горивата), както за единица енергия са ниски в България". Георги Ангелов обаче отбелязва, че макар номинално у нас екологичните данъци да не са високи, като процент от дохода те са сериозна тежест.

"Това е политиката на ЕС за по-високо облагане на енергията, особено тази, която се смята, че допринася за глобалното затопляне. Затова и от години в България се повишават акцизите върху горивата. Но не съм убеден, че може лесно да вдигаме още повече облагането, особено като имаме лошия пример с друг евроакциз - върху цигарите, шоковото увеличение на който доведе до сериозни проблеми със събираемостта и насърчи контрабандата. Електричеството и без това ще поскъпва заради нуждата да се купуват квоти за въглероден двуокис, затова по-нататъшно увеличение на облагането не би трябвало да изпреварва растежа на икономиката и доходите. Достигането на западни нива на облагане не бива да става, преди да се достигнат и западни нива на доходи", подчертава Ангелов.

Според Божидар Данев пък трябва да се наблегне на прилагането на принципа "замърсителят плаща". Новият закон за отпадъците отново не стимулира разделното събиране, предаването и рециклирането на боклука и България ще продължи да е шампион в ЕС по производство на боклук и по брой сметища, а градският автотранспорт остава най-големият враг на околната среда, така че тук много възможности за допълнителни бюджетни приходи от мерки, "зелени" данъци и санкции, смята Данев. Министерството на околната среда от години обещава да въведе екооблагане на автомобилите, така че онези, които мърсят повече въздуха, да плащат повече, но резултат няма. 

В интервю за "Шпигел онлайн" финансовият министър казва, че "се нуждаем от ниски данъци, за да повишим благосъстоянието си. Когато то се изравни с това на Европейския съюз, ще бъдем готови и за хармонизиране на данъчните ставки. Ние можем и още сега да ги хармонизираме, но с нашата десетпроцентова ставка."