Данъкът върху финансовите транзакции няма да се отрази добре нито на бизнеса, нито на обществото. Допълнителната форма на налог ще бъде прехвърлена върху крайния потребител. Това заяви главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Асен Ягодин.

Ягодин обясни, че допълнителният финансов разход за банките при положение, че значителна част от генерираните от тях приходи отиват за покриване на просрочени задължения – т.нар. провизиране, ще ограничи техните възможности за справяне с лошите кредити. Оттам следва най-логичното решение – тежестта да се прехвърли върху ползвателите на банкови услуги. В този смисъл той не споделя мнението на Жозе Мануел Барозу, че потребителите няма да пострадат.

"Не виждам думите на г-н Барозу по какъв начин ще се сбъднат" , коментира той.

Ягодин смята, че се все още има време за дискусии за въвеждането на данъка, за да се прецени каква е подходящата форма за неговото прилагане в страните-членки. Според него, у нас този данък е неприложим, тъй като местната банковата система не е показала нито за момент слабост през кризисните години.

"Нито една българска банка не се наложи да бъде подпомогната от държавата, т.е. със средства на данъкоплатеца, както беше положението в редица държави от развита Европа. Най-малко България и в частност българската банкова система заслужават този данък", категоричен бе той.

Той коментира на кратко намеренията за приватизация на фондовата борса. Ягодин определя средата като добре регулирана като фондов.

"Проблемът е, че няма ликвидност, няма суровина на тоя пазар. Това е като един омагьосан кръг – няма нови компании, които да се "листват" на фондовата борса, защото не виждат потенциал като ликвидност, която да е налична на този пазар. А поради това, че ги няма тези компании, няма и ликвидност", посочи той.

Изход от този кръг според него може да се намери чрез приватизация на българската фондова борса. Така ще може да се намери стратегически инвеститор, който да открие възможности към по-голям европейски пазар, или други местни компании ще се включат.

Днес стана ясно, че ББР ще получи 37 млн.лв евро за кредити и гаранции от Европейския инвестиционен фонд. Получатели на средствата са двете дъщерни дружества на банката – Микрофинансиращата институция "Джобс" и Националния гаранционен фонд.

Предвидените средства за микрокредити за бизнеса са 6 млн.евро. ББР ще прибави към още 3 млн.лв. 9-те милиона ще бъдат разпределени между микро- или туко що стартиращи фирми. Изискването е персоналът да бъде максимум 10 души и годишен оборот до 2 млн.лв. Размерът на грантовете варира между 1500 и 25 хил.лв.

Изпълнителният директор на Европейския инвестиционен фонд Ричард Пели обясни, че гаранционният фонд ще разполага с 31 млн.евро, с което ще може да гарантира кредитите на малкия и среден бизнес. В рамките на подписаното споразумение фондът може да издава гаранции по инвестиционните кредити на малките и средни предприятия за 120 млн.евро и за срок от 1 до 15 години. Допустими за гарантиране са кредити с размер до 500 хил.евро.

Само за септември ББР е успяла да привлече външно финансиране под формата на ресурс за кредити в размер на над 100 млн.евро. Банката си поставя амбициозните цели да се намеси на пазара на големите сделки, да се включва като частичен кредитор на проекти или консултант.