Увеличението на ДДС може да не ни се размине като антикризисна мярка и вдигането на налога ще се обсъжда, заяви вицепремиерът Симеон Дянков пред БНР.
Вдигането на ДДС от 20 на 22% бе една от обсъжданите антикризисни мерки, по които правителство, работодатели и синдикати пробваха да постигнат консенсус. Един от разработените варианти беше дори за 24% ДДС. Кабинетът обаче прие 60 други мерки, от които вицепремиерът се надява в хазната да влязат към 1.6 млрд. лв. и така да се избегне вдигането на налога.
В предаването "Неделя 150" Дянков се опита да обвърже евентуалното вдигане на ДДС с новоизникналите анекси по неразплатени договори за 2.1 млрд. лв. С оправданието, че досега тези анекси са били крити "в чекмеджета", в края на миналата седмица Дянков и премиерът Бойко Борисов оправдаха и отказа на България да кандидатства за чакалнята на еврозоната.
"Аз се надявам с работата на вътрешните одити на министерствата, на Държавния финансов инспекторат, на прокуратурата да успеем да анулираме всичките или поне голяма част от тези сделки. Трябва да сме готови, да сме подготвени за факта, че ако някои от тези анекси останат, ние трябва да ги разплащаме в бъдещето. И нови мерки може би ще са необходими. Ще ги обсъждаме тази седмица", каза Дянков.
За бързото изпълнение на 60-те антикризисни мерки Дянков показа завиден оптимизъм - председателят на НС Цецка Цачева му обещала в събота бързо да придвижи всички законови поправки, които са необходими. Още в сряда пък кабинетът ще реши как да направи съкращенията в администрацията, от които се очаква ефект от 450 млн. лв., така че да не се налага коригирането на Закона за бюджета. Дянков загадъчно каза, че "са намерили начина как".
Много икономисти от седмици насам предупреждават, че част от мерките няма да доведе до незабавен ефект, а друга част направо действа прокризисно.
Бившият финансов зам.-министър Георги Кадиев заяви вчера, че вдигането на ДДС изглежда напълно логично следствие, като се има предвид сривът на приходите в бюджета. Той припомни, че на Латвия й се наложи два пъти в една година да вдига ДДС. "Досега приходите от митници и данъчни са с 1.750 млрд. лв. по-малко от плана за първите месеци на годината. Това е ужасно", заяви Кадиев.
Лидерът на ДСБ Иван Костов пък намекна, че антикризисните мерки изобщо няма да получат такава политическа подкрепа в парламента, на каквато се надяват управляващите. Той заяви, че истинският политически дебат по мерките трябва да е в НС, а "не със синдикатите и работодателите, които представляват групови интереси на отделни гилдии". Този дебат обаче според Костов е доста закъснял. Той предупреди, че колкото по-късно се вземат решения за сериозни реформи, толкова по-болезнени ще са те. Лидерът на ДСБ заяви още, че изтърваването на дефицита над 3% от БВП автоматично влече след себе си процедура по свръхдефицит от страна на Еврокомисията. "И тя ще предписва мерки във финансовата политика, каквито предписваше МВФ. Ще се изискват много по-драстични реформи", каза Костов.
Цел и посока
Основната икономическа цел на България е излизане от кризата, но същевременно като цел остава и влизането в еврозоната, каза вчера вицепремиерът Дянков. Според него "няма отказване" от кандидатстване за еврозоната, а просто "стана много по-трудно след тези зулуми на тройната коалиция".
Според Дянков кандидатстването е напълно възможно примерно в началото на 2011 г. В същото време той отбеляза, че т.нар. ERM II, който някои наричат "чакалня" за влизане в еврозоната, бил всъщност "фитнес", защото като влезеш там, не чакаш, а почваш да правиш допълнителни реформи.