Български производител има да взема около 150 000 лева от търговец. Дългът е напрупан в последните 2 г. Продуктите, за които се дължат парите, отдавна са продадени. Търговецът дори си е взел обратно от държавата ДДС за стоката. Но отказва да си плаща задълженията.

Кредиторът, т.е. фирмата производител, не може да си вземе парите чрез съда, тъй като длъжникът вече няма активи, с които да се покрият задълженията. Те са прехвърлени в прясно регистрирана от същите собственици фирма без дългове, а старата вече е куха.
Колелото на задлъжнялостта се е завъртяло. Производителят бави заплатите на служителите си, не може да плаща на доставчици, не поема и нови поръчки, защото няма пари за материали...

Перипетиите на тази фирма са хроничен проблем за бизнеса. Междуфирмената задлъжнялост в България се оценява на над 104 млрд. лв., и то по данни за състоянието на бизнеса през 2010 г. (тези за 2011 г. ще излязат догодина).

Създаването на нови и нови компании и източването на старите и задлъжнели е един от начините за ощетяване на добросъвестните кредитори.

Подобен е и случаят със “Строителна компания ЗАГОРА”. Фирмата има да получава 1,5 млн. лв. от “виртуален” подизпълнител при изграждането на пречиствателната станция на Стара Загора, финансирана с европари. Тук лавината от задължения стига и до Министерството на регионалното развитие, което е заплашено със съд.

Консултантски договори

Консултантски договори, покупка на несъществуващи активи. Това е малка част от хватките за законно източване на фирми.

“Тук влизат привидните сделки - покупки на несъществуващи материали и активи, изплащане на бонуси и обезщетения в пъти над нормалното”, казва Жулиета Мандаджиева, съдружник в адвокатското дружество “Тончева и Мандаджиева”. Сделките може да са със собственика или фирмата майка.

“Такива действия не са незаконни, но са в разрез с корпоративната етика и често са заобикаляне на закона и злоупотреба с доверието на съдружниците или акционерите”, допълва тя. Сред примерите за законно източване са сключване на консултантски или договори за обучения със свързани фирми. Прибягва се и до авансови плащания по контракти с подставени или свързани лица, които така и не приключват. “Длъжникът оперира с парите и формално ги дължи на кредитора, но при несъстоятелност до връщане може и да не се стигне”, обяснява адвокатката.

Вътрешен човек

Фирми могат да се източват и от вътрешни хора. Схемата е: Служителят, който управлява инвестициите на компанията, предварително знае, че тя иска да купи акции на друга фирма.

Той пазарува от ценните книжа преди голямата сделка и ги продава после, когато цената им е скочила. “Когато едно дружество бъде източено и после обявено в несъстоятелност, кредиторите остават с пръст в уста”, обяснява Мандаджиева.