75% от самонаетите в България са регистрирани като самоосигуряващи се лица, като повече от половината с този статус са в сивия сектор на икономиката, съобщават от Българската стопанска камара.

Те декларират много по-ниски доходи от реалните, наемат персонал без трудови договори, укриват обороти - обобщава ст.н.с. д-р Победа Луканова от Икономическия институт на БАН в изследователския си проект на тема „Самонаемането в България".

В него тя разглежда характеристиките на самостоятелната заетост у нас, разпределението й по полов и отраслов признак, както и секторната политика за подобряване условията за развиване на собствен бизнес. 

Посоченият дял на неосигуряващите се самонаети е изключително висок на фона на общо 30% от всички заети в България - неизрядни платци пред НОИ, отбелязва авторът.

Според д-р Луканова некоректното поведение на самонаетите лица се проявява основно в рекордно ниските размери на заявените от тях осигурителни доходи като физически лица. Примерът от 2008 г. показва, че ако общо заетите у нас декларират среден доход от 500,56 лв., за самоосигуряващите се той е 226,87 лв. на месец.

Промените в Закона за държавния бюджет, с които се увеличава осигурителната база за самонаетите лица през 2010 година, едва ли ще променят тази порочна практика, смята изследователят от Икономическия институт на БАН. Трябва да се търсят други търсят други работещи модели, смята д-р Луканова.

Например, въвеждане на диференцирани минимални месечни осигурителни бази, които да съответстват на осъществяваната икономическата дейност от самонаетия. Ощетяване на бюджета при задължителното осигуряване се получава и по линия на членове на семейството, които работят във фамилната фирма, но не декларират доходи.

Изследването сочи, че само 5,4% от самоосигуряващите се лица и едва 0,2% от земеделските стопани осигуряват втори член на семейството. За да се реши този проблем, трябва да се приложи анализ на обема на дейностите и колко работници могат да ги извършат при средно равнище на производителността, посочва икономистът от БАН.

По този начин ще се определят реално заетите в съответната фирма и ще се извадят „на светло" подпомагащите фамилния бизнес съпруги, съпрузи или други членове на семейството.

Попадането на самонаетите в сивия сектор на икономиката в някаква степен се дължи и на злоупотреба с преференциалните условия за осигуряване на някои групи на пазара на труда. Според д-р Луканова такива са например земеделските и тютюнопроизводителите.

Слабият контрол от страна на държавата също е от значение, особено по отношение плащането на данъци и внасянето на социални осигуровки върху реалния доход. Стартирането на собствен бизнес е спасение в условията на криза. Необходима е политика по самонаемането, категорична е д-р Луканова.