Управляващите са на път да възродят предишна идея за лотария с издаваните в страната касови бележки от търговски обекти. Срещу бележките си гражданите ще могат да участват в тегленето на предметни награди. Това предвижда Единна национална стратегия за повишаване събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на законодателството 2015-2017 година, изготвена от Министерството на финансите.

В плана за действие на документа са посочени стратегическите цели и са предвидени конкретни мерки и дейности, срокове и отговорни институции за тяхното изпълнение. Сред тях е организиране и провеждане на лотарийна игра с предмети срещу фискални касови бележки.

От ведомството посочват, че идеята е да се стимулират доброволното изпълнение чрез засилване на гражданския контрол, т.е. хората да изискват касовия си бон след всяка направена покупка, което ще изкара оборотите на търговците на светло.

Такава идея бе лансирана преди години, но така и не бе въведена.

Ограничаване на разплащанията в брой, извършването на нерегистрирани дейности или на недеклариран труд срещу възнаграждение, укриване на продажби или отчитане на продажби на занижени цени, водене на двойно счетоводство - това са основните симптоми на сивата икономика, контролът над които трябва да свие този сектор у нас и да увеличи събираемостта на приходите до 2017 г., пише в документа.

Делът на сивата икономика ще бъде следен чрез конокретни индикатори за незаконни дейности, или чрез метода на измерване на парите в обращение. Приходните администрации ще следят и друг индикатор- на индивидуално ниво, какъвто са резките промени в социално- икономическия статус на гражданите. На макро ниво ще бъдат следени нетипични трендове, като например темповете на нарастване на потребление на стоки и услуги, на инвестиции или на количеството парична маса в обръщение в условия на икономическа рецесия, или при намаляване на декларираните доходи.

Според НСИ сенчестата икономика в Р. България представлява около 13% от БВП през 2013 г. При анализ на данните за България, за периода 2003-2014 г., се потвърждава тенденцията на понижение на относителния дял на сенчестата икономика като процент от официалния БВП. Размерът на показателя спада от 35,9% през 2003 г. до 31,0% през 2014 г., като изключение прави периодът 2009-2011 г., когато нивото варира и е 32,5%, 32,6% и 32,3% за съответните години. 

Въпреки отчетения спад, България е на първо място по размер на сенчестата икономика за 2014 г., в сравнение с останалите държави от ЕС. В изследване на Световната банка от 2011 г. относителният дял на недекларираната заетост е 13,2% от работната сила в страната. Делът на сивата икономика в България е 33% от БВП за 2007 г. и не се е променил до 2012 г. Страната е следвана от Румъния (29%), Литва (28,5%) и Естония (28,2%). Австрия е на другия край на скалата, съответно със 7,6% от БВП. Според статистически данни на Европейската комисия делът на сенчестата икономика в България е 32% от БВП за 2012 г. и е най-висок, в сравнение с всички страни-членки на ЕС. 

Предстои стратегията да бъде разгледана от Министерски съвет.