Строгите бюджетни мерки, необходими за получаването на спасителна международна помощ, подтикнаха хиляди румънски компании да се преместят в съседна България, където по-ниските данъци и по-стабилните регулации улесняват правенето на бизнес, коментира Ройтерс.

Корпоративният данък и данък общ доход върху печалбите в България е едва 10% спрямо 16% в Румъния, а сега данъкът върху добавената стойност (ДДС) също е по-нисък, след като Букурещ го увеличи в усилията си да изпълни условията за получаване на помощ от 20 милиарда евро от ЕС и МВФ.

Освен това София намали бюрокрацията и първоначалния капитал за създаване на компания сега е 2 лева (1,39 долара) спрямо 5000 лева преди и 200 леи (63,55 долара) в Румъния. То отнема по-малко от седмица, близо наполовина по-малко от необходимото време в Румъния. Това може да изглежда незначително, но хората от бизнеса казват, че скоростта на промените, наложени от спасителната помощ и несигурността за бъдещи съкращения в Румъния са ги подтикнали да се изместят.

Българските власти не са обявили точни данни, но местните медии съобщават, че над 2500 румънски компании вече са се установили там, а само в граничния град Русе ежедневно се регистрират по две компании.

"Румънското законодателство и данъчно облагане се променят всеки ден. Така че как може да имам някаква гаранция, някаква сигурност, ако открия компания тук?", пита 23-годишният Богдан Попеску от Букурещ, който иска да създаде он-лайн телевизия. "Освен това утре може да се събудя с 40%-ен данък общ доход (вместо сегашните 16%)", допълва Попеску, който планира да установи фирмата си в България.

"Сегашното данъчно законодателство в никакъв случай не е стимулиращо", смята той.

Двете балкански страни имат дълга граница и въпреки че връзките са сложни, само един мост с дължина 470 км над Дунав свързва двете страни, компаниите могат да установят централата си в България на хартия, но в действителност да извършват операции от Румъния. И двете страни преживяха дълбока и болезнена рецесия след финансовата криза през 2008 г., но докато Румъния трябваше да ограничи разходите и да увеличи данъците, България имаше голям излишък и разполага с достатъчно ресурси да задържи данъците ниски, въпреки намаляващите приходи.