В контекста на предстоящата замяна на лева с еврото проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет, разглежда в обстоен анализ правната рамка, техническите механизми, очакваните ползи и конкретните предизвикателства, свързани с въвеждането на единната валута в България.
Той уточнява, че към момента страната ни участва в Икономическия и паричен съюз на ЕС като държава членка с дерогация и трябва да замени лева с еврото по фиксирания курс 1,95583 лв. за 1 евро.
Икономист: С приемането на еврото спестяванията в България ще продължат да растат
Всички левови сметки в банките ще бъдат автоматично и безплатно превалутирани. В първите шест месеца кредитните институции ще обменят безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния курс след предварителна заявка за суми над 30 000 лв. Български пощи също ще участват в процеса на обмяна.
Ползи при въвеждането на еврото в България:
– Банките ще намалят разходите по трансакции и ще получат достъп до по-евтино кредитиране;
– Населението ще се освободи от валутен риск и ще плаща по-ниски лихви по кредитите;
– Потребителите ще сравняват цените в еврозоната по-лесно, засилвайки конкуренцията;
– Туризмът ще спечели от по-добрия имидж на страната и липсата на валутен риск за чуждестранните посетители;
– Бизнесът ще работи без валутни курсове и такси при търговия с еврозоната, което ще намали разходите и ще повиши конкурентоспособността;
– Спестяванията от премахнатото превалутиране се очаква да надхвърлят 1 млрд. лв. годишно;
– Очаква се подобряване на макроикономическата стабилност и по-висок растеж;
– Повишаване на инвеститорското доверие.
Ще надуе ли еврото имотния балон у нас
Според проф. Манов самото въвеждане на еврото не ни прави по-богати, но предоставя възможност за увеличаване на доходите и устойчивостта на икономиката. Примерът на Хърватия показва, че една година след приемането ѝ в еврозоната през 2023 г. кредитният ѝ рейтинг бе повишен до най-високото ниво досега, а достъпът ѝ до международните пазари на заеми стана по-лесен и по-евтин.
След присъединяването на България към еврозоната:
– Част от валутните резерви ще се върнат на вътрешния кредитен и финансов пазар, увеличавайки паричния мултипликатор;
– Ще се стимулира инвестиционният процес и публичната инфраструктура;
– България ще има представител в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ);
– Ще се намали ставката на задължителните минимални резерви за търговските банки от 12 % на 1 % и базата, върху която се начислява, освобождавайки допълнителен капитал за частния сектор.
Бенчев: Горивата няма да поскъпнат заради еврото
Данни на Евростат показват, че страните от Централна и Източна Европа, преминали към еврозоната (Словакия, Словения, Хърватия и балтийските републики), напредват по-бързо към средния европейски доход на глава от населението – 81 % спрямо 74 % за страните кандидати (включително България), с годишен темп на конвергенция 2,6 % спрямо 2,2 %.
Инфлацията няма пряка корелация с еврото. Високата инфлация през последните години се дължи на външни фактори като енергийна криза, война, пандемия и затруднена логистика, а опитът на Хърватия показва, че в първите месеци след прехода към еврозоната е наблюдавана „психоза“, изразена в месечно повишение на инфлацията с 0,2 % през януари 2023 г. Ефектът от смяната на валутата върху годишната инфлация в отделни държави се движи от 0,11 до 0,3 процентни пункта (0,3 % в Словения; 0,15 % в Словакия; 0,3 % в Естония; 0,2 % в Латвия; 0,11 % в Литва).
Противниците на еврото твърдят, че страната ще загуби национален суверенитет, но проф. Манов напомня, че България няма независима парична политика от 1997 г., когато бе въведен валутният борд и левът бе фиксиран към еврото; влизането в еврозоната означава преминаване към колективна монетарна политика, при която управителят на БНБ ще гласува в УС на ЕЦБ, а страната ще има достъп до стабилизационни механизми като Европейския механизъм за стабилност, което ще повиши финансовата устойчивост и доверието в икономиката.
Въпреки вътрешните предизвикателства на еврозоната, еврото се използва от над 350 млн. души в 20 държави и остава основа за стабилност и символ на европейското единство. През първите месеци на 2025 г. демонстрира силно представяне и стабилност, подкрепено от позитивни икономически индикатори и доверие на инвеститорите, а председателят на ЕЦБ призовава за утвърждаването му като резервна валута. При фиксиран валутен курс икономиката реагира различно на шокове в сравнение с плаващ курс, а влизането в еврозоната може да ускори икономическите и социални реформи, да създаде предпоставки за устойчив растеж и да намали социалното неравенство.
Вериги вече сложиха цени в евро и лева
Фискална дисциплина в еврозоната:
– Фискалният пакт изисква балансирани бюджети и структурен дефицит до 0,5 % от БВП;
– Европейският механизъм за стабилност предоставя заеми при строги условия в рамките на програми за икономическо приспособяване;
– Единният надзорен механизъм (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП) гарантират по-високи нива на капитал и ликвидност в банките, за да се предотвратят бъдещи кризи.
Резерви и капитал на БНБ след присъединяването към еврозоната:
– БНБ ще трябва да изплати остатъка от дяла си в капитала на ЕЦБ (0,9783 % от общия записан капитал); при внесени до момента 3,75 % това означава допълнителна вноска от около 102,44 млн. евро;
– Около 960 млн. евро от валутните резерви ще бъдат прехвърлени към ЕЦБ като вземане, а останалите резерви ще продължат да се управляват от БНБ съгласно законовите изисквания за качество на инвестициите;
– Фискалният резерв ще остане на разположение на правителството, но вече в евро, за обезпечаване на плащания по дълга и бюджетни нужди.
Изчезват ли парите в брой заради дигиталното евро
Допълнителни разходи при влизането в еврозоната:
– 833 млн. евро за 12 години вноска за участие в Европейския механизъм за стабилност;
– Еднократни разходи за смяна на левовете с евро (около 0,3–0,5 % от БВП, планирани около 500 млн. лв.) – свързани с изтегляне от обращение на левовите банкноти и монети, разпространение на еврото и адаптация на информационните и счетоводните системи на БНБ, търговските банки и доставчиците на платежни услуги;
– Увеличаване на основния капитал на БНБ до 1 млрд. евро чрез средства от годишното превишение на приходите над разходите, заделени във фонд „Увеличение на основния капитал на БНБ“.
Причини за забавено присъединяване на някои държави към еврозоната:
– Дания има право на неучастие по протокол към Договора за ЕС;
– Останалите държави, освен България, не изпълняват критериите за еврозоната и разполагат с независима парична политика;
– Румъния – планира влизане в ERM II през 2026 г. и евентуално въвеждане на еврото през 2029 г. През 2024 г. дефицитът ѝ е бил 9,3 % от БВП (при допустим максимум 3 %), а инфлацията – около 5,5 %, което я отдалечава от критериите;
– Полша, Чехия и Унгария – имат независима парична политика, често с консервативни правителства, които не желаят непопулярни мерки за намаляване на дефицитите. Те запазват националните валути като инструмент за конкурентоспособност на експорта;
– Швеция – не отговаря на определени критерии и не е поискала формално да влезе.
Проф. Манов задава въпроса: “Защо в международните разплащания и резерви на тези държави преобладава евро, а не националните им валути (злоти, крони, форинти, леи)?” – показател, че независимо от официалните позиции, пазарът и икономическите агенти в региона гласуват с доверие към еврото.
Той задава въпроси и към критиците на еврото:
– По какъв начин ще компенсираме загубите от по-високи транзакционни разходи и ограничения достъп до капиталовите пазари, ако не въведем еврото? Няма ли да се лишим от конкурентни предимства?
– Как да обясним, че се отказваме от потенциално по-ниски лихви по кредитите и по-висок кредитен рейтинг?
– Каква е алтернативата за дългосрочна финансова устойчивост при евентуални икономически или геополитически сътресения?
– Защо водещи институции като БНБ, МФ, ЕЦБ, ЕК, Световната банка и МВФ подкрепят влизането на България в еврозоната?
– Защо е толкова важно да имаш силна валута, като се има предвид, че заплахите от мита на САЩ показват значението на валутната стабилност?
– Защо България отказва да бъде част от „голямото“ и да влезе в еврозоната, след като страхът е най-лошата стратегия?
Проф. д-р Богомил Манов обобщава, че присъединяването към еврозоната е не само икономически обосновано, но и стратегически необходимо за бъдещето на България.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase