Ясно изразена концентрация на рискове в няколко основни групи продукти, показва анализът на данните от нотификациите от Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF). Най-голям брой сигнали са отчетени при „Ядки, продукти от ядки и семена“ (78), „Плодове и зеленчуци“ (66), както и „Птиче месо и продукти от птиче месо“, и „Билки и подправки“ (по 41).

Това съответства на предходни наблюдения, според които тези категории са уязвими към микробиологични замърсявания, наличие на пестицидни остатъци или химически контаминанти, посочват експертите от Център за оценка на риска по хранителната верига за първите шест месеца на тази година.

Относително висока е и честотата на нотификации при „Зърнени и хлебни изделия“ (32) и „Диетични храни, хранителни добавки и обогатени храни“ (26), което може да се дължи на засиления контрол върху специализираните и функционални храни.

Прегледът на типовете замърсители показва, че биологичните опасности представляват най- висок дял сред регистрираните нотификации, от които Salmonella е най-често срещан патоген, следван от Listeria monocytogenes и Escherichia coli. Тези резултати подчертават значимия микробиологичен риск, особено при храни от животински произход и минимално обработени продукти. След тях по честота се нареждат химическите замърсители: остатъци от пестициди и микотоксини, типични за растителни суровини като ядки, зърнени храни и подправки. главоноги и продукти от тях.

ЦОРХВ
ЦОРХВ

Нотификациите, свързани с недекларирани алергени, наличие на чужди тела и тежки метали, допълват профила на риска, като сочат към пропуски в производствения и опаковъчния процес, както и в етикетирането.

Предупреждават за опасни шоколадови изделия у нас

Разпределението на нотификациите по RASFF спрямо държавата на произход разкрива значителна концентрация на сигнали, свързани с трети страни, като водеща е Индия с 45 нотификации, следвана от Турция (34), Полша (25) и Китай (24). Данните показват, че както страни извън ЕС, така и държави-членки на ЕС са обект на значителен брой нотификации.

Съществен е и делът на случаите с неустановен произход (5), което поставя въпроси относно проследимостта във веригата на доставка. Наличието на множество държави с по една или две нотификации (съответно 37 и 15) също сочи към глобалното измерение на проблема и подчертава важността на транснационалното сътрудничество в рамките на системата IMSOC за ефективно управление на риска по цялата хранителна верига.

ЦОРХВ
ЦОРХВ

През разглеждания период са регистрирани 6 нотификации, при които България фигурира като страна на произход или е свързана страна в случаи на установени несъответствия, относно безопасността на храните. В преобладаващата част от тях сигналите са класифицирани като „сериозни“ или „потенциално сериозни“, което изисква повишено внимание и засилен контрол по веригата на доставки. Засегнатите категории включват както готови храни, така и суровини от растителен и животински произход. Докладваните несъответствия обхващат както химични, така и микробиологични рискове, което подчертава необходимостта от постоянен мониторинг и междусекторна координация.

През отчетния период България е инициирала нотификации, свързани с установени химични замърсители в селскостопански продукти с произход от трети страни, като акцентът е върху пестицидни остатъци и микотоксини. Конкретно, в пресен пипер и шамфъстък от Турция са открити форметанат и афлатоксини, като последните представляват сериозна токсикологична заплаха поради канцерогенния си потенциал и високата им устойчивост при обработка на храни. 

Допълнително, в ягоди с произход от Гърция са установени пестицидни остатъци от етоксазол и форметанат. Подаването на тези уведомления подчертават ролята на България като активен участник в системата за бързо предупреждение за храни и фуражи, с принос към ранното идентифициране и ограничаване на потенциални рискове за общественото здраве.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase