Близо 46% от меда, проверен в Европейския съюз, е показал признаци на фалшификация или несъответствие с изискванията за истински пчелен мед. Това стана ясно по време на уебинар на Европейската асоциация на пчеларите (European Beekeeping Association – EBA), на който учени и експерти от ЕС представиха официални данни от мащабна европейска проверка, съобщи agri.bg.

Данните бяха представени от проф. Дражен Лусич, президент на International Honey Commission и преподавател в Университета в Риека, Хърватия.
Как ЕС определя „фалшивите храни“

По думите на проф. Лусич, в Европейския съюз няма единна законова дефиниция за „food fraud“ (измама с храни) в агрохранителната верига. Вместо това Европейската комисия и EU Agri-Food Fraud Network използват система от критерии.

Според Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (DG SANTE), за да се счита даден продукт за жертва на измама, трябва да са налице четири елемента:

- нарушение на правилата на ЕС;
- подвеждане на потребителя;
- икономическа изгода;
- наличие на умисъл.

Вдигат цената на меда

В практиката измамите се групират като:

- adulteration – добавяне на чужди вещества;
- record tampering – манипулиране на документи;
- mislabeling – подвеждащо етикетиране;
- substitution – замяна на продукта с по-евтин.

В отговор на растящите съмнения за фалшифициран мед, Европейската комисия организира координирана операция за контрол, в която участват DG SANTE, EU Food Fraud Network, Joint Research Centre (JRC) и Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

В рамките на операцията са взети 320 проби мед от пратки, които се движат в ЕС. Всяка пратка е проследявана чрез CHED документи (Common Health Entry Documents), които съпровождат всяка партида храни, влизаща в Съюза.

Пробите са вземани не само на границите, а и от пазара, след като медът вече е в търговската мрежа.

Резултатът: 46% със съмнения за фалшификация

От 320 анализирани проби: 147 проби (46%) са определени като подозрителни за наличие на добавени захарни сиропи и несъответствие с Директивата за меда.
За сравнение – при предишна подобна европейска акция, проведена няколко години по-рано, делът на проблемните проби е бил едва 14%.

Според проф. Лусич разликата се дължи на два фактора:

- използване на по-съвременни аналитични методи;
- различен начин на вземане на пробите – директно от пазара, а не само на границата.

istock
istock

Как се фалшифицира медът днес?

Експертите от Joint Research Centre установяват, че производителите на фалшив мед вече са се адаптирали към старите методи за контрол.

Докато в миналото най-често са използвани сиропи от царевица и захарна тръстика, днес те все по-често се заменят с:

- оризови сиропи;
- пшенични сиропи;
- сиропи от захарно цвекло.

Тези суровини са по-трудни за разпознаване с класическите C3/C4 изотопни тестове, което прави фалшификациите по-сложни за доказване.

ЕС признава: методите не са достатъчни

Joint Research Centre публикува нови аналитични методики за откриване на добавени захари в меда, но според проф. Лусич това не е достатъчно.
„Необходими са още методи, за да можем реално да се справим с проблема“, заяви той по време на уебинара.

Официалните европейски данни показват, че фалшивият мед вече не е изолиран феномен, а структурен проблем в агрохранителната верига на ЕС. При почти всяка втора проба със съмнения за манипулация, въпросът вече не е дали има измами, а дали настоящите контролни механизми са способни да ги спрат.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase