Банков анализ: Ръстът на заплатите се забавя

Вътрешното търсене ще загуби скорост и поради забавяне в ръста на доходите, а оттам и на частното потребление. В новата прогноза предвиждаме реалният ръст на средната заплата да се забави до 5.6% през 2026 г. спрямо 7.4% през 2025 г. 

Това отразява комбинацията от по-висока инфлация, поради енергийния шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток, както и осезаемото забавяне в темповете на нарастване на заплатите в публичния сектор, което частично очакваме да се пренася и в частния сектор. Това се казва в най-новия тримесечен икономически обзор на „УниКредит Булбанк“ за първото тримесечие на 2026 г., публикуван на официалната ѝ страница.

През следващата година прогнозираме реалния ръст на средната заплата да се ускори до 6.4%, най-вече поради успокояването на инфлацията. Макар и в по-малка степен, принос за ускоряване на реалния ръст на заплатите ще има и връщането към по-високи нива на индексиране на заплатите в публичния сектор, след потиснатите стойности от първата половина на текущата година.

Прогнозираме средногодишната инфлация през 2026 г. да достигне 4.9%. По-осезаемо забавяне на инфлацията в българската икономика до 3.5% средногодишно очакваме през 2027 г. Конфликтът в Близкия изток е основната причина да увеличим прогнозата за инфлацията. Нашият основен сценарий предвижда военните операции да продължат още няколко седмици. Според икономистите на УниКредит Груп шокът с цените на енергията ще доведе до увеличаване на инфлацията в еврозоната с 0.6% средно за 2026 г. ЕЦБ ще се въздържи от намеса при този сценарий.

Икономистите на УниКредит Груп са направили тази прогноза на база на две основни допускания. Първо, че лидерите на режима в Иран ще се въздържат да разрушават инфраструктурата за добив, пренос и преработка на енергия в региона, за да увеличат шансовете си да останат на власт. В противен случай, ударите срещу режима ще се засилят. И второ, че САЩ имат малък апетит за продължителна ескалация на напрежението поради наближаващите междинни избори.

Цените на фючърсните контракти сочат увеличаване на средната цена на суровия петрол с около 10 щатски долара за барел през 2026 г., спрямо отчетени през 2025 г. нива (виж графика). Ефектът върху цените на газта се очаква да бъде по-голям като средно за 2026 г. цената очакваме да нарасне с 16 евро за мегаватчас в сравнение с тази от 2025 г. Шокът с цените на енергията ще заглъхва сравнително бързо. През 2027 г. очакваме цената на суровия петрол да бъде идентична със стойностите наблюдавани преди конфликта. Завръщането на цените на газта към стойностите отчетени преди конфликта ще изисква малко повече време, за да се материализира.

Увеличението на цените на енергията ще бъде само временно. Не предвиждаме значителни индиректни ефекти, както и вторични ефекти в резултат от инфлационния шок, предизвикан от конфликта. Не предвиждаме конфликтът да доведе до намаляване на капацитета на световната икономика за добив, доставка и преработка на суров петрол и природен газ. Не смятаме, че шокът ще има траен ефект по отношение на инфлационните очаквания, които, според нашия основен сценарий, ще започнат да се успокояват по-видимо през втората половина на тази година.

Очакваме конфликта в Близкия изток да има незначителен ефект върху фиска при основния ни сценарий. При този сценарий помощта се концентрира върху най-засегнатите домакинства и бизнеса като фискалният ефект ще бъде около 0.2% от БВП на страната. В случай на продължителен конфликт правителството ще бъде принудено да предостави по-голяма помощ на засегнатите домакинства и бизнеса, което ще увеличи разходите на бюджета. При ескалация на конфликта, съществуващият механизъм за подпомагане на потребителите на електрическа енергия от бизнеса вероятно ще бъде надграден и разширен, което ще доведе до по-високи разходи за фиска.

Въпреки политическата нестабилност и надигането на инфлацията, предизвикана от конфликта в Близкия изток, очакваме ръстът на БВП да остане сравнително висок. По конкретно прогнозираме реален ръст на БВП от 2.8% през 2026 г., който да се ускори до 3% през 2027 г Влизането в еврозоната даде тласък на агрегираното търсене през 2025 г., като този тласък, макар и постепенно да заглъхва, ще подкрепя растежа на икономиката в началото на 2026 г.

КНСБ настоява за 10% ръст на заплатите всяка година

Строителството на жилища също продължава да бъде важен двигател. Положителен принос за растежа идва и от инвестиции в нови ВЕИ проекти. Средствата от ПВУ, макар да се усвояват в непълен размер, също способстват за повече инвестиции и следователно за по-силен ръст на БВП. Инвестициите на правителството се очаква да бъдат слабото звено на вътрешното търсене през 2026 г.. Очакваме забавения ръст на бюджетните приходи през тази година да ограничи финансирането на повече разходи, включително и по-големи публични инвестиции.

Очакваме новото правителство да предприеме съкращения в броя на заетите в администрацията, както и временно да замрази заплатите в някои сектори на бюджетна издръжка. Също очакваме да бъдат активирани допълнителни мерки за намаляване на сивата икономика с цел подобряване на данъчната събираемост. В същото време ръстът на приходите ще се забави, тъй като честата смяна на правителства увеличава стимулите за избягване на данъци. Конфликтът в Близкия изток ще доведе до отлагане повишението на тол таксата за тежкотоварните автомобили и мерки за подкрепа на най-засегнатите домакинства и бизнеси в отговор на повишените цени на горивата. На този фон, предвиждаме бюджетният дефицит на начислена основа да нарасне до 3.4% от БВП през 2026 г.

През 2027 г. предстоят значителни плащания по вече сключени договори за увеличаване на отбранителните способности. Това означава, че ако не се предприемат допълнителни мерки за увеличаване на приходите, бюджетният дефицит ще нарасне допълнително и вероятно ще  достигне стойности над нивата предвидени в Пакта за стабилност и растеж за втора поредна година. Най-вероятно ЕК няма да започне процедура за прекомерен дефицит, защото част от разходите са за отбрана и ще бъдат приспаднати при оценката на бюджетното салдо.

Пазарите също очакваме да се въздържат да реагират с агресивно увеличаване на изискваната доходност по новоемитирания дълг, защото държавният дълг на България е сред най-ниските в ЕС, и защото пазарите смятат, че властите рано или късно ще предприемат нужното, за да намалят дефицита до устойчиви нива. Трайно решение на проблема с хронично високия дефицит в публичните финанси ще изисква бюджетният дефицит да бъде намален до 1% от БВП, което при близки до сегашните темпове на растеж на икономиката ще стабилизира съотношението дълг-към-БВП на достигнатите към момента нива. Според авторите на този доклад, възможностите за намаляване на дефицита чрез орязване на разходи са ограничени, тъй като повечето системи на бюджетна издръжка са недофинансирани.

Освен това, ако се предприеме завръщане към политиката на строги икономии, вероятно ще се окаже, че не може да се продължи дълго по този път, защото политическата цена ще бъде висока. На този фон трайното решение на проблема изисква увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. Ще бъде нужно съотношението данъци и осигуровки към БВП да се увеличи с около 3 пр.п през следващите няколко години. Добрата новина е, че пропорциите на увеличението са такива, че дори след него, България ще остане с втората най-ниска данъчно-осигурителна тежест в ЕС, и ниските данъци ще продължат да са източник на конкурентно предимство за икономиката.
 
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase