България може да се сблъска със ситуация, при която бюджетният дефицит ще премине границата от 3% от брутния вътрешен продукт както през 2025 г., така и през 2026 г.
Това стана ясно по време на среща в парламента между ръководителя на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас Фабиан Борнхорст и членове на Комисията по бюджет и финанси.
Според анализа на МВФ страната трябва да предприеме политики за фискално затягане и за подобряване на събираемостта на приходите.
Кристалина Георгиева: Пенсионната система няма да издържи
Като възможни стъпки бяха посочени преминаването към прогресивна данъчна система, премахване на максималния осигурителен доход, увеличаване на вноската за пенсионно осигуряване, овладяване на разходите за възнаграждения в публичния сектор, както и преосмисляне на модела в социалните разходи, където много плащания са обвързани с размера на минималната или средна работна заплата в страната.
„Нашата препоръка е да се идентифицират мерки, които да свият разходите с до 1% от БВП, чрез комбинация от промени както при приходите, така и при разходите“, коментира Борнхорст. По думите му, фискалната политика следва да се преориентира от стимулиране на потреблението към насърчаване на инвестициите.
Икономист предупреждава: Вдигане на ДДС ще удари икономиката най-силно
МВФ прогнозира икономически растеж от около 3% за 2025 г., подкрепен от нарастващи доходи, разхлабена фискална политика и кредитна експанзия. В същото време фондът отбелязва, че икономиката се развива „над потенциала си“, което, заедно с ръста на заплатите и обвързаността на минималната работна заплата със социалните разходи, поддържа инфлационния натиск.
Сред посочените бъдещи предизвикателства са застаряващото население, нуждата от по-високи разходи за отбрана, образование и воден сектор. Според МВФ, след оптимизация на публичните разходи, е необходимо да се постави въпросът дали данъчната система е достатъчна за финансиране на тези потребности.
Какво ще се случи с парите, покриващи валутния борд
Фондът препоръчва въвеждането на мултифондов модел във втория и третия пенсионен стълб и по-ранно увеличение на пенсионната осигурителна вноска – с 1% още от 2026 г., вместо от 2027 г., както е предвидено от правителството.
Относно максималния осигурителен доход, Борнхорст отбеляза, че прагът остава почти непроменен на фона на постоянния ръст на възнагражденията.
„Каквото и да реши българското общество по отношение на данъците и социалните плащания, политиката за подобряване на събираемостта трябва да продължи“, подчерта той.